Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Искате ли да напиша официално изявление в този смисъл?
— Как не. Любителите на конспирации ще пощуреят и слухът ще се раздуха допълнително. Нека умните глави от университета се заемат с това. Не че очаквам да постигнат голям успех. — Единственият университет на Сергияр беше… е, не беше чак толкова примитивен като Колиба №1, но полагаше искрени усилия да предложи добро образование с миниатюрен бюджет. Корделия им съдействаше според силите си. — Пазим мълчание по въпроса, това е.
Блейз, с вид на сритано кученце, заряза мисленото съставяне на пресбюлетин.
— Тогава за какво бяха онези инспекции? Или е тайна?
— Никаква тайна не е. Адмирал Джоул бе така любезен да… ме изведе с лодката си. Преди обичахме да си правим такива разходки с Арал. Защото от време на време е полезно да се откъснеш от работата и да излезеш на чист въздух. Дава ми сили да се върна за поредната работна седмица тук… — махна, обхващайки с жест вицекралския офис не само като сграда, а като институция, — вместо да полудея като император Юри. Приемете го като… като ветроходна терапия или нещо такова. — „Бяхме на среща, мамка му!“ Не знаеше дали е ядосана, или облекчена, че слуховете не включват и това обяснение.
Айви я стрелна с любопитен поглед, но времето им беше свършило и идеше ред на водната битка. Де да беше битка с истинска вода, помисли си Корделия, а не престрелка с думи. Поредната престрелка с думи.
9.
Вечерята на ресторантската тераса и последвалото я конфиденциално съвещание във вицекралския дворец бяха минали толкова добре миналата седмица, че решиха да ги повторят и тази, в делничен ден. „Проработи и този път“ — мислеше си Джоул, докато изплуваше лениво от любовния шемет. Топлата Корделия се гушеше в прегръдките му. Вдигна глава и видя, че очите ѝ са полуотворени, сребристосиви в нощния сумрак, будни, но сънени, като на човек, който е готов да лежи с часове в леглото. Примижа покрай косата ѝ, която го гъделичкаше по носа, погледна часовника на нощното шкафче и изсумтя с негодувание.
— Мм? — попита тя, все така без да помръдва.
— Трябва да ставам. Не ми се става.
— Ми недей — каза тя и се сгуши още по-решително в него.
— Мм… — Той въздъхна издълбоко. Мислеше за празното легло в апартамента си, толкова малък и студен напоследък. — Трябва.
— Ето още едно предимство на откритата връзка. Ще оставаш през цялата нощ. Ще се наспиваш по-добре. Ще си по-свеж на сутринта и по-работоспособен.
— Изкусителка такава. Знаеш как да съблазниш един мъж.
Тя се усмихна сънено.
— Само своя мъж.
Той се ухили в косата ѝ и я целуна по главата.
— На Серена този уикенд?
Корделия сви устни колебливо.
— Получих информация, която ме навежда на мисълта, че ще е добре да разнообразим модела. Честата ни поява на езерото явно е породила сериозно количество спекулации от неочаквано естество. Очевидно никой под трийсет не вярва, че някой над петдесет може да прави секс, така че обясненията, макар и изобретателни сами по себе си, внушават странни идеи на хората.
Той отвърна с едно разочаровано „мм“. Фактът, че изобщо имат модел, му се бе струвал толкова приятна промяна. Би могъл да следва и повтаря въпросния модел много дълго, преди да му омръзне. Месеци. Години дори. Регулярен график, който да съобразява единствено с Корделия. И все пак…
— И без това ще се наложи да го променим. Следващата седмица съм в орбита.
Една напълно рутинна инспекция на скоковите станции, охраняващи двата задънени възлени прохода. Вълнуващи в началото, тези инспекции бързо му бяха омръзнали, но не бяха и наполовина толкова скучни, колкото работата на хората, които отиваше да инспектира. Краткотрайното и недотам искрено вълнение от появата на секторния командир беше кажи-речи единственото разнообразие, на което се радваха мъжете и жените, охраняващи възлените фортове, и макар скуката да беше нещо хубаво, когато работиш на космическа станция — предвид алтернативите, — бойният дух и настроението на хората също не бяха за подценяване. И по някой действителен проблем от време на време, много рядко, колкото никой да не умре от скука. Инспекциите имаха своя смисъл, при това в повече от едно отношение, и мисълта, че трябва да им отдели от времето си, за пръв път изпълваше Джоул с толкова силно негодувание.
Беше ред на Корделия да изхъмка разочаровано.
— Ох, съвсем бях забравила за това. — Обърна се на другия си хълбок и Джоул легна послушно по гръб, така че Корделия да облегне глава на рамото му и да преметне собственически ръка през гърдите му. — Е, винаги можем да прибегнем до вид-секс, предполагам. Макар че не виждам как ще сработи при няколкочасовото закъснение на връзката.