Джентълмен Джоул и Червената кралица

Случаят „Червен поток“ беше особено нелицеприятен. И глупав, но това важеше за повечето престъпления от този вид. Мъж убил приятелката си при домашна свада, типично престъпление от страст. От докладите, които беше изчела Корделия, излизаше, че и жената не е била стока. Само че в паниката си убиецът подгонил из къщата двете малки деца на убитата, които били станали свидетели на престъплението. Убил и тях и се опитал да прикрие престъплението, като запалил и опожарил къщата до основи. Делото в градския съд беше приключило бързо. Обжалването едва ли щеше да промени присъдата.

Блейз каза предпазливо:

— Значи и това ще го минем в графата „Вицекралският офис отказва да вземе отношение“?

— О, с Арал винаги преглеждахме материалите от съда и от всички останали източници. Първо поотделно, после заедно. Гледахме записи на разпитите с фаст-пента. Веднъж дори проведохме собствен разпит под въздействие на наркотика, просто за да сме сигурни. — Корделия сви устни при този неприятен спомен. — „Отказва да вземе отношение“ в този случай означава, че потвърждаваме решението на съда. Случвало се е да спорим с часове, което е обяснимо, предвид че идваме от, как да се изразя, че сме продукт на две коренно различни правораздавателни традиции. На Бета наказанието за подобно престъпление би било принудителна терапия, понякога придружена от неврологично пренаписване, в случай че бъде открит физически дефицит. Разбира се, на Бета такива случаи са много по-редки, защото във… — Корделия едва не каза „в нашето общество“, само че то не беше нейно още от Войната за претендентството, — защото в тяхното общество хората се подлагат на терапия отрано. Според Арал бараярската правораздавателна теория почива на презумпцията, че хората имат естественото право на отмъщение, но това води до кръвни вражди, затова поданиците преотстъпват естественото си право на своите господари, които заместват отмъщението със справедливост. Това решава проблема с кръвните вражди и едновременно с това задължава господарите наистина да наложат справедливост. Арал се отнасяше много сериозно към това свое задължение.

— И кой, ъъ, печелеше споровете? — попита Блейз.

— В онези спорове нямаше място за печелещ и губещ. Така де, какво печели печелещият? На няколко пъти стигахме до компромисно решение — замяна на смъртната присъда с доживотен затвор. Останалите молби отхвърлихме. Веднъж се запънах наистина, уредих да изпратим един осъден престъпник на Бета изцяло на мои разноски, където да премине пълен курс на принудителна терапия. Исках да докажа, че си струва да въведем тази система и на Сергияр. Вместо това онзи тип успя да се самоубие, с цената на доста усилия, няколко дни преди полета си до Бета. Така и не можах да реша дали терапията го е ужасявала повече от смъртната присъда, или просто е заговорила бараярската му природа. — И имаше ли разлика всъщност? — Така че още се оглеждам за подходящ кандидат, върху когото да изпробвам бетанската наказателна система. — Само дето не беше сигурна, че делото „Червен поток“ се класира. Нито че „бих/не бих застреляла лично тоя идиот“ е подходящият критерий. — Чудех се дали да не предложа избор на следващия осъден за углавно престъпление — смърт или терапия, — но реших, че това ще влезе в противоречие с отговорностите на поста ми.