Остатъкът от деня
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 8498194024
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
Ден четвърти — следобед
Най-после пристигнах в Литъл Комптън и в момента седя в трапезарията на хотел „Розова градина“ след току-що приключения обяд. Навън силно вали.
Хотел „Розова градина“, макар че едва ли може да се нарече луксозен, със сигурност е много уютен и удобен и си струва човек да даде малко повече пари, но да се настани в него. Намира се на единия ъгъл на селския площад и представлява артистично обрасла с бръшлян голяма къща, в състояние да подслони поне трийсетина души. „Трапезарията“, в която съм сега, е модерна пристройка към основната сграда — дълго едноетажно помещение с високи прозорци по протежение на двете срещуположни стени. От едната страна се вижда селският площад, а от другата — задната градина, откъдето хотелът очевидно е заимствал името. В градината, добре защитена от вятъра, има разпръснати маси и ако времето е хубаво, сигурно е приятно да се храниш на открито. Дори преди малко някои от посетителите все още са обядвали там, но са били прекъснати от появата на зловещи буреносни облаци. Когато аз дойдох преди около час, персоналът бързо събираше всичко от външните маси, а тези, които доскоро ги бяха заемали, включително и един господин, чиято салфетка все още беше затъкната в ризата, стояха наоколо и изглеждаха леко объркани. Скоро след това дъждът заплющя с такава сила, че за миг гостите спряха да се хранят, за да погледнат през прозорците.
Моята маса е откъм площада, така че наблюдавах как дъждът се излива върху плочника, форда и още една-две коли, паркирани отпред. Сега понамаля, ала все още е достатъчно проливен, за да убие желанието ми за разходки из селото. Разбира се, хрумна ми и мисълта да отида при мис Кентън, но в писмото си я бях уведомил, че ще пристигна в три часа, и сметнах, че не е разумно да я изненадвам с по-ранното си появяване. При това положение, ако дъждът не престанеше скоро, се очертаваше съвсем реална възможност да продължа да пия чай тук, докато стане време за тръгване. Бях разбрал от младата жена, която ми сервира обяда, че настоящият адрес на мис Кентън се намира на около петнайсет минути път, което означаваше, че трябва да изчакам поне още четирийсет минути.
Между другото държа да заявя, че не съм толкова глупав, та да не се подготвя и за разочарование, след като така и не получих отговор от мис Кентън, с който потвърждава, че ще се радва на една бъдеща среща. И все пак, понеже достатъчно добре я познавам, съм склонен да мисля, че липсата на писмо означава съгласие; сигурен съм, че ако срещата ни й създаваше и най-малкото неудобство, тя не би се колебала да ме уведоми. Освен това й бях писал, че съм си резервирал стая в този хотел и ако се наложи някаква промяна, винаги може да ми остави съобщение на рецепцията. Отсъствието и на такова съобщение ми дава основание да предполагам, че всичко е наред.
Изливащият се в момента порой в известен смисъл е изненада, тъй като денят започна с прекрасно слънчево утро, късмет, който ме спохожда всеки ден, откакто съм напуснал Дарлингтън Хол. Освен това закусих чудесно с пресни яйца и препечени филии, с които обилно ме нагости мисис Тейлър, а и доктор Карлайл дойде в седем и половина, както ми беше обещал, така че успях да се сбогувам с домакините — които отново отказаха да чуят за каквото и да било заплащане, — преди някой да е подхванал поредния неудобен разговор.