Сборник "Хрониките на Амбър"

Подвоумих се преди да отида в гостната, чийто под беше олигавен от тай’ига-та, а сега вече и покрит с изпопадала мазилка. В апартамента на Бранд цареше някакво странно омиротворение, което отначало не бях забелязал. Помотах се известно време из него, отварях разни чекмеджета, надничах в магически кутии, разгледах една папка с рисунки. Логрус-зрението ми помогна да открия, че в една от пръчките на леглото е скрит някакъв дребен магически предмет с доста силно излъчване. Отвинтих топката на върха й и извадих от кухата вътрешност кадифена кесийка, в която се криеше пръстен с широка, вероятно платинена халка. Върху пръстена бе прикрепено колелце от червеникав метал с безброй миниатюрни спици, повечето не по-дебели от човешки косъм. От всяка от тези спици излизаше тънка силова линия, която се проточваше нанякъде, най-вероятно към Сянката, където се намираше съответстващият й източник на енергия или пък свързаното с нея заклинание. Може би Люк щеше да предпочете пръстена пред меча. Сложих го на пръста си и той сякаш пусна корените си чак до самия център на съществото ми. Веднага усетих обратната връзка с пръстена, а от него и с всички силови линии. Многообразието на силите, с който той бе свързан и които контролираше, се оказа наистина впечатляващо — от най-обикновени хаотични сили до фино балансирани структури от Висшата Магия, от елементали до същества, които приличаха на полубогове. Зачудих се защо ли не го е носил в деня на Битката за Лабиринта. Имах чувството, че ако го бе сторил, този пръстен би го направил наистина недосегаем. И сега всички вероятно щяхме да живеем в замъка Бранд в Бранденбърг. Интересно как Файона — при условие, че нейният апартамент е в съседство — не бе усетила излъчването на пръстена и не бе дошла да го потърси. Всъщност аз също не го бях усетил. Каквото и да представляваше в действителност този магически обект, неговата сила се долавяше едва от непосредствена близост. Невероятно. Какви безценни съкровища бяха събирали прах тук толкова време! Дали пък в тези покои наистина не съществуваше някоя от прословутите врати към други измерения? Пръстенът представляваше една чудесна алтернатива на силите на Лабиринта и Логрус. Създаването му сигурно бе отнело векове. Бранд едва ли бе възнамерявал да го използва за развлечение. Реших, че ще е доста неразумно от моя страна да предам този магически шедьовър в ръцете на Люк или на който да било друг адепт на Умението. Стори ми се рисковано да го поверя и ни непосветен в магическото изкуство. Освен това никак не ми се искаше да го върна на мястото му. Нещо като че ли потръпна на китката ми. О, да, Фракир. Тя се опитваше от известно време да привлече вниманието ми, но аз осъзнах това едва сега.