Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Може би имаш предвид чувството ми за хумор — отвърнах й аз, — качество, което ти, изглежда, никога не си притежавала.
Тя бавно поклати глава.
— Ти винаги си държал всички на една ръка разстояние. У теб няма и капка доверие.
— Семейна черта. Но да си благоразумен, не означава да си безчувствен.
Джулия трепна за миг, макар че вече бе вдигнала ножа си.
— Да не би да искаш да кажеш, че все още изпитваш някакви чувства към мен?
— Никога не съм преставал да ги изпитвам. Просто ти ме свари съвсем неподготвен. Тогава все още не бях готов да ти дам онова, което искаше от мен.
— Лъжеш — каза тя. — Принуден си, тъй като животът ти е в ръцете ми.
— Бих могъл да се сетя за далеч по-основателна причина, за да те излъжа, но за съжаление казвам истината.
Отдясно се обади друг познат глас.
— За нас беше твърде рано да говорим за подобни неща — каза гласът, — но все пак й завиждам за мястото в сърцето ти.
Извих глава. Още една фигура се бе обърнала с лице към мен. Корал. Дясното й око беше прикрито с черна превръзка и в ръката й също проблясваше острие. Забелязах, че в лявата си ръка е хванала малък тризъбец. Погледнах отново към Джулия. Оказа се, че и тя е екипирана със същото екзотично оръжие.
— И ти ли? — казах аз.
— А защо не? — отвърна ми Корал.
— Няма ли да направиш някоя остроумна забележка? — попита Джулия и вдигна приборите си.
За кой ли път ми мина през ум, че умението на Люк да придумва противниците си дори в най-напечените ситуации е дар Божи.
— Не, това е чиста проба… как му казваха психолозите… мариажна невроза — опънах се аз. — Това е въображаема ситуация. Сън наяве. Това е…
Джулия падна на едно коляно и дясната й ръка се стрелна надолу. Усетих как острието прониза бедрото ми.
Викът ми секна, когато Корал заби тризъбеца си в дясното ми рамо.
— Но това е абсурдно! — изкрещях аз, а остриетата блеснаха във въздуха за втори път, за да пронижат след това плътта ми.
Миг по-късно фигурата, застанала при върха на звездата в близост до десния ми крак, се обърна бавно и почти грациозно.
Беше облечена с тъмнокафяво наметало, украсено с жълти ширити. Ръцете й бяха кръстосани пред гърдите.
— Спрете, кучки такива! — заповяда им тя и разпери наметалото си, подобно на крилата на пеперуда. Това, разбира се, беше Дара, моята майка.
Джулия и Корал вече бяха поднесли „вилиците“ към устата си и дъвчеха. По устните на Джулия се бе стекла тънка струйка кръв. Наметалото на майка ми потръпваше, сякаш се бе превърнало в част от тялото й. Неговите „крила“ покриха постепенно Джулия и Корал и ги изтласкаха назад. Техните очертания започнаха да се смаляват под странната кафява материя, докато накрая се стопиха и изчезнаха.
Разнесе се тихо ръкопляскане и някой се изсмя дрезгаво.
— Превъзходно изпълнение — заяви един болезнено познат глас. — Нищо чудно, той винаги е бил твой любимец.
— Той се нуждаеше от закрилата ми.
— А горкият Деспил? — попита Джърт.
— Несправедлив си — отвърна му тя.
— Винаги си харесвала онзи луд амбърски принц повече, отколкото нашия баща, който, за разлика от него, беше достоен човек. Затова и Мерлин беше твоето мамино синче.
— Това е лъжа, Джърт, и ти го знаеш много добре — каза Дара.
Той се изсмя отново.
— Всички ние го призовахме, защото го искаме, макар и по различни причини. Все пак ми се струва, че интересите ни се пресичат именно тук.
Чух рева му и погледнах към него миг преди лицето му да придобие познатия вълчи профил. Едноокият звяр се стовари върху тялото ми на четирите си лапи и блестящите зъби на раззинатата му паст се забиха в лявото ми рамо.
— Спри! — изкрещя тя. — Малко чудовище такова!
Джърт изви муцуната си към небето и нададе пронизителен вой, който ми прозвуча като налудничавия смях на койотите.
Един черен ботуш го срита в ребрата и го запрати към остатъците от близката стена. Полуразрушеният зид се срина върху тялото на върколака и вдигна облак прах. Звярът успя само да изстене с човешки глас миг преди камъните да го затрупат.