Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
И като се бях сетил за дрехите…
Гардеробът ми беше непокътнат. Хрумна ми, че Люк сигурно ще бъде приятно изненадан, ако облека нещо в другите си цветове, да речем златиста риза и панталон в кралскосиньо. Така щях да му припомня за официалните цветове на „Бъркли“. Облякох панталона и ризата и прибавих към тях жилетка от оцветена кожа в тон с панталона, подходящо наметало, украсено със златни ширити, широк черен колан със затъкнати в него черни ръкавици. Покрай колана се сетих, че ще ми трябва и нов меч. Кинжал също. Тъкмо се чудех къде бих могъл да открия подходящо за случая оръжие, когато някакви странни звуци привлякоха вниманието ми. Обърнах се.
На мястото на назъбения отвор се бе появила съвършена арка. Стената вдясно от нея също ми се стори в по-добро състояние отпреди.
Приближих се и прокарах ръка по каменната извивка. Пръстите ми не доловиха никакви неравности. Добре де, явно камъкът бе задействал чудноватата трансформация. Но какво следваше от това?
Надникнах в съседния апартамент. Първото нещо, което мярнах, бяха следите от безбройни магически експерименти, както и цял куп „висящи“ заклинания. Повечето от магьосниците са доста неподредени персони, но онова там си беше чиста проба мърлящина. Може би непосредствено преди безславния си край, устремен към господството над Вселената, Бранд бе загърбил изцяло досадните житейски подробности. Продължих с импровизираната си инспекция. Около мен се въргаляха тайни, недовършени фрагменти и знаци от всякакъв сорт, които като цяло говореха, че в магическите си странствання той е обходил маршрути, които никога не съм смятал за особено привлекателни. Въпреки това не открих нищо, с което да не мога да се справя, нищо, което да представлява непосредствена и непреодолима заплаха за мен. Може би просто щях да оставя новопоявилата се арка и да прибавя най-после апартамента на Бранд към собствените си покои.
На излизане реших да прегледам гардероба на Бранд, за да видя дали няма да изровя оттам някакво допълнение, което би подхождало на дрехите ми. И наистина, вътре открих една тривърха шапка със златисто перо, която пасваше идеално. Вярно, беше малко избеляла, но веднага се сетих за едно заклинание, което значително подобри положението. Тъкмо се канех да затворя гардероба, когато нещо припламна слабо на горния рафт. Сигурно не бих го забелязал без помощта на своето Логрус-зрение.
Оказа се дълга, красиво гравирана със злато ножница в тъмнозелено. Дръжката на прибрания в нея меч също бе наплетена със златни нишки, а ефесът бе украсен с огромен смарагд. Сключих внимателно пръстите си около нея и изтеглих леко острието, почти очаквайки да чуя вой на демон или друго някое чудовище, което съвестният християнин би поръсил със светена вода. Вместо това острието само леко просъска и от него се издигна тънка струйка дим. Върху метала бяха гравирани фигури, които ми се сториха изненадващо познати. Точно така, това беше част от Лабиринта. Но за разлика от Грейсуондир, при който очертанията са от началото, тези тук възпроизвеждаха с абсолютна точност края.
Прибрах острието в ножницата и чисто инстинктивно я закачих на колана си. Люк сигурно би се зарадвал да получи меча на своя старец като подарък за коронацията. Щях да го взема със себе си.
Измъкнах се в един страничен коридор, прескочих неголяма купчина зидария от апартамента на Жерар, подминах вратата на Файона и се озовах пред покоите на баща си. Мечът ми бе напомнил за още едно нещо, което ми се щеше да проверя преди да тръгна. Измъкнах от джоба си ключа, който бях прибрал от окървавения панталон, но преди да го пъхна в ключалката се замислих. Май щеше да е по-добре този път да почукам. Ами ако…
Почуках и изчаках, после почуках отново и пак изчаках. И тъй като отговор не последва, отключих и влязох. Нямах намерение да влизам по-навътре от антрето. Исках да проверя само закачалката.
Грейсуондир бе изчезнал от кукичката, на която го бях окачил при последното си идване.
Излязох в коридора, затворих вратата и я заключих. Очакванията ми се бяха оправдали, но въпреки това не бях съвсем сигурен какво точно доказваше това. Все пак имах чувството, че тази малка проверка ме е приближила с една крачка към истината, която все още ми убягваше…
Върнах се обратно, подминавайки още веднъж покоите на Файона. Влязох в апартамента на Бранд през входната врата, която бях оставил отворена на излизане. Претърсих внимателно вестибюла и открих нужния ключ в един от пепелниците. Заключих с него входната врата и после го прибрах в джоба си. Почувствах се почти глупаво, тъй като всеки можеше да влезе през арката, свързваща вече двата апартамента, особено след като една от моите стени кажи-речи липсваше. И все пак…