Вратите на Рим [bg]

Той се засмя. Гай също се насили да се усмихне. Все още мислеше за Александрия. Дали щеше да я има?

— Радвам се, че Рений тръгва с тебе. Добре ще му се отрази да се развлече малко след тези неприятности.

Марк сбърчи нос.

— Така е, макар че няма да е най-приятната компания. Всеки път, когато се напие, става нетърпим, но разбирам защо.

— Ако робите бяха изгорили дома ми, и аз щях да се чувствам като него. И са му взели всичките пари. Бил ги заровил под пода, но са ги намерили по някакъв начин. Това не е никак славна глава в нашата история — роби да крадат спестяванията на един старец. Впрочем, той не е чак толкова стар, нали?

Марк му хвърли изненадан поглед. Никога не бяха разисквали това, но Гай като че ли нямаше нужда от разяснения.

— Кабера? — попита Гай и Марк кимна. — И аз така си помислих: той направи нещо подобно и с мене, когато бях ранен. Със сигурност е полезно човек да го има край себе си.

— Радвам се, че остава с тебе. Той вярва в твоето бъдеще. Трябва да се грижи да не те убият, докато аз се върна покрит със слава и обграден с красиви жени, до една победителки в бяганията.

— Може да не те позная сред цялата тази слава и тия жени.

— Ще съм си същият. Съжалявам, че ще пропусна утрешния триумф. Сигурно ще е нещо изключително. Знаеш ли, че е наредил да изсекат сребърни монети с профила му? Ще ги хвърля на тълпите по улиците.

Гай се разсмя.

— Съвсем в стила на вуйчо ми. Обича хората да го познават. Радва се на славата повече, отколкото на спечелените битки, струва ми се. Вече плаща на хората си с тези монети, така че те се разпространяват из Рим. Това би трябвало да подразни Сула. А може би вуйчо ми иска точно това.

Кабера и Рений се появиха от сянката и седнаха при тях.

— Тук значи сте били! — каза Рений. — Вече ми се струваше, че няма да мога да те намеря и да се сбогувам.

Гай за кой ли път забеляза обновената му сила. Изглеждаше не повече от четиридесетгодишен или може би добре запазен четиридесет и пет годишен мъж. Пръстите му стискаха като желязо, когато му протегна ръка.

— Пак ще се срещнем — каза Кабера.

Те го погледнаха. Той вдигна ръце с дланите нагоре и се усмихна.

— Не е пророчество, просто го усещам. Още не сме извървели общите си пътища.

— Радвам се, че оставаш тук. След като Тубрук се върна в имението, а тези двамата заминават в Гърция, щях да съм съвсем сам в Рим — каза Гай и се усмихна малко плахо.

— Грижи се за него, стари мошенико — каза Рений. — Не съм си дал целия този труд, за да го обучавам, само за да чуя, че го е ритнал някой кон. Дръж го далече от лоши жени и препалено пиене. — После насочи пръст към Гай. — Упражнявай се всеки ден. Баща ти никога не си позволяваше да се отпусне. И ти не би трябвало да се отпускаш, ако искаш един ден да си полезен на нашия град.

— Обещавам. Какво ще правиш, след като оставиш Марк?

Лицето на Рений потъмня.

— Не знам. Нямам от какво да живея, така че ще видим. Както винаги, всичко е в ръцете на боговете.