Торбарите [bg]

— Надявам се — тихо каза тя. — Но всъщност това няма значение. Теб не те интересува истински дали съм, или не съм.

— Просто полюбопитствувах — признах аз, изправих се на крака и пуснах ръкописа на стола. — Чудех се какво те задържа.

— Не е това, което мислиш — бързо вметна тя.

— Тогава какво? — веднага изстрелях аз. — Пари?

— Не — поклати глава тя. — Мъжът. Истинският мъж. Никога не са ме задоволявали младите.

Това го бях чувал.

— Може би аз ще те задоволя, когато му дойде времето — казах.

— Едва преди пет дни си се оженил.

Изгледах я. Усетих познатата, стара възбуда да се надига в мен.

— Да вървим! — сопнах се аз. — Не разполагам с цялата нощ.

Седнах в затъмнената прожекционна зала с Рина от едната страна и фон Елстер, режисьорът, от другата.

Рина не беше излъгала. Филмът беше грандиозен и то само поради една причина. Невада. Той обединяваше целия филм с една вътрешна сила, която сякаш озаряваше екрана.

Беше силата, която бях чувствувал в него, но тук тя бе по-голяма, по-целенасочена и не можеше да ти убегне. Появяваше се на екрана като шестнайсетгодишно момче и забягваше в планините като двадесет и пет годишен мъж. Нито веднъж по време на филма не се сетих за истинската му възраст.

Облегнах се на стола и въздъхнах, когато запалиха светлините. Извадих цигара, все още под впечатлението на филма, запалих и дръпнах. Вълнението ме бе погълнало изцяло. И все пак, смътно чувствувах, че нещо липсва. После усетих огъня в слабините и разбрах какво е.

Погледнах фон Елстер.

— Като изключим краткия епизод с дамата от Ню Орлийнс и дъщерята на каторжника в градчето, във филма няма никакви жени.

Фон Елстер се засмя.

— Има някои неща, които не са за уестърните. Едно от тях са жените.

— Защо?

— Защото в бранша се счита, че образът на чистия, силен мъж трябва да се запази. На героя са му разрешени всички престъпления, но не и блудството.

Засмях се и станах.

— Прощавайте за въпроса — казах, — но защо не им прибавите гласовете, както правите с музиката? Защо да се прави всичко наново?

— Де да можеше! — каза фон Елстер. — Но прожекционната скорост на немия филм е различна от тази на озвучения. Говорящият филм се прожектира със скоростта на речта, докато немият се движи много по-бързо, в зависимост от негативите с надписи и по-подробното действие за изясняване на разказа.

Кимнах. От механична гледна точка казаното от него имаше смисъл. Като всичко друго на този свят и в тази професия имаше известна технология, която започваше да ме интересува. Без механиката цялата работа щеше да е невъзможна.

— Елате с мен в хотела. Бих желал да поговорим още малко по въпроса. Видях по лицето на Рина да се изписва загриженост. Тя погледна фон Елстер, после се обърна към мен.