![Момичето и нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/6/momicheto-i-noshchta-bg-download.jpg)
Момичето и нощта [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0407-0
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето и нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Аз съм вцепенена от ужас, но Анабел неумолимо продължава:
— Когато излезеш от затвора, ще бъдеш на тридесет и пет години и през останалата част от живота си ще носиш клеймото „убийца“. С други думи, животът ти ще свърши, преди наистина да е започнал. Тази вечер ти попадна в ада, откъдето никога няма да излезеш.
Имам чувството, че се давя, че някой ме е ударил по главата, че устата ми се пълни с вода и не мога да дишам. Мълча около минута, преди да промълвя:
— Каква е втората възможност?
— Да се бориш, за да се измъкнеш от ада, и аз съм готова да ти помогна.
— Не виждам как.
Майка ти става от стола си.
— Това не е твой проблем. Първо трябва да се отървем от тялото на Венка. За останалото колкото по-малко знаеш, толкова по-добре ще се чувстваш.
— Но едно тяло не може да се скрие ей така — казвам аз.
В този момент Франсис влиза в кабинета и оставя на масичката за кафе един паспорт и кредитна карта. Той вдига слушалката на телефона, набира някакъв номер и включва високоговорителя:
— Хотел „Сент Клотилд“, добър вечер.
— Добър вечер, бихте ли ми казали дали имате свободна двойна стая за утре вечер?
— Има една, но е последната — казва служителят от хотела, преди да съобщи цената.
Доволен, Франсис отговаря, че ще я вземе. Той прави резервацията на името на Алексис Клеман.
Майка ти ме поглежда и ми дава да разбера, че нещата са задействани и чака знак от мен, за да продължат.
— Давам ти само две минути за размисъл — казва тя.
— Нямам нужда от две минути, за да направя избор между ада и живота.
Виждам в очите й, че е очаквала именно този отговор. Анабел сяда до мен и ме прегръща през раменете.
— Трябва да разбереш едно нещо. Планът може да проработи само ако правиш точно каквото ти кажа. Без да задаваш въпроси и без да търсиш причина или обяснение. Това е единственото условие и то не подлежи на обсъждане.
Още не знам как може да се осъществи подобен план, но имам невероятното усещане, че Анабел и Франсис владеят положението и могат да поправят непоправимото.
— Ако допуснеш и най-малката грешка, всичко пропада — предупреждава ме тържествено Анабел. — Не само ще отидеш в затвора, но ще изпратиш там и мен, и Франсис.
Кимам мълчаливо, че съм разбрала, след това питам какво трябва да направя.
— Планът засега е да отидеш да си легнеш, за да си във форма утре — отговори тя.
— Знаеш ли какво е най-невероятното? През онази нощ спах като къпана.
На другия ден, като дойде да ме събуди, майка ти бе облечена с джинси и мъжко яке. Беше вдигнала косата си на кок, който беше скрила под шапка с козирка с емблемата на някакъв немски футболен клуб. Когато ми подаде една рижава перука и розовия пуловер на бели точки на Венка, разбрах какъв е нейният план. Беше като на упражненията по импровизация, които тя ни даваше в театралния кръжок, карайки ни да влезем в ролята на някой друг. Дори понякога използваше този метод при разпределението паролите за дадена пиеса. Само че сега импровизацията нямаше да продължи пет минути, а цял ден и аз нямаше да играя роля в някое театрално представление, а собствения си живот.
Още помня как се почувствах, като облякох дрехите на Венка и си сложих перуката. Усетих пълнота, вълнение и завършеност. Аз бях Венка. Притежавах лекомислието, непринудеността, остроумието и изисканата фриволност, присъщи само на нея.
Майка ти седна зад волана на реното и напуснахме кампуса. Спуснах стъклото на прозореца си, за да поздравя пазача, когато вдигна бариерата, махнах на двама работници от „Комунални услуги“, които почистваха кръговото кръстовище. Като пристигнахме на гарата в Антиб, научихме, че за да компенсира анулираните предния ден влакове, управлението на железниците бе пуснало допълнителен влак за Париж. Майка ти ни купи два билета. Пътуването до столицата мина гладко. Разходих се във всички вагони, колкото да ме забележат и после да си спомнят смътно за мен, но без да се задържам дълго на едно място. Като пристигнахме в Париж, майка ти ми каза, че е избрала хотела на улица „Сен Симон“, защото е отсядала там преди шест месеца и нощният пазач е възрастен човек, който лесно може да се заблуди. Всъщност, когато пристигнахме в хотела към десет часа вечерта, поискахме да платим предварително за стаята под претекст, че на следващия ден заминаваме още в ранни зори. Оставихме достатъчно следи, за да повярват, че Венка наистина е прекарала нощта там. На мен ми хрумна идеята да поръчам чери колата, а майка ти измисли трика със забравената тоалетна чантичка и четката за коса със следи от ДНК на Венка.