Момичето и нощта [bg]

— Здравей, Жером, как е животът при теб?

— Не се отплесвай с празни приказки, Тома. Казвай направо какво мога да направя за теб?

Днес поне улесняваше задачата ми.

— Видях мама този следобед. Ти знаеш ли за нейния инфаркт?

— Разбира се.

— Защо не ми каза?

— Тя ме помоли да не го правя. Не искаше да те притеснява.

Не думай.

— Познат ли ти е медикаментът „Рохипнол“?

— Да, разбира се. Това е една гадост, но днес вече почти не се предписва.

— Ти употребявал ли си го някога?

— Не, защо питаш?

— Информацията ми трябва за романа, който пиша. Една история, която се случва през 90-те години на миналия век. Колко хапчета трябва да се погълнат, за да доведе това до фатален край?

— Не знам, зависи от грамажа на таблетките. Повечето таблетки съдържат 1 мг флунитразепам.

— И?

— Ами бих казал, че зависи от конкретния организъм.

— Не ми помагаш много.

— Кърт Кобейн беше взел рохипнол, опитвайки да се самоубие.

— Мислех, че се е застрелял в главата.

— Говоря за неуспешния му опит за самоубийство няколко месеца по-рано. Тогава в стомаха му били открити около петдесет таблетки.

Фани бе споменала за шепа хапчета, което трябваше да е доста по-малко от петдесет.

— А ако човек изпие петнадесетина?

— Ще бъде силно дрогиран, а може да изпадне и в кома, особено ако ги е смесил с алкохол. Обаче отново зависи от грамажа. През 90-те години лабораторията, която го произвеждаше, пускаше на пазара и таблетки от 2 мг. При такъв грамаж петнадесет хапчета заедно с „Джим Бийм“ са повече от достатъчни, за да те пратят на небето.

Отново в начална позиция…

Тогава ми хрумна съвсем неочакван въпрос.

— Да познаваш случайно доктор Фредерик Рубенс, който е практикувал в Кан преди двайсет години?

— Доктор Злоупотреба! Той бе известен на всички в района и не се славеше с добро име.

— Злоупотреба неговият прякор ли беше?

— Той имаше и други — отвърна със смях Жером — Фредо Наркото, дилърът Фреди Крюгер. Беше едновременно наркоман и доставчик. Беше замесен в наркобизнеса и всякакви други тъмни афери: търгуваше с допинг, с рецепти, занимаваше се с нелегална медицинска практика…

— А лишиха ли го от правото да практикува медицина?

— Да, но доста късно според мен.

— Знаеш ли дали още живее на Лазурния бряг?

— С онова, което поглъщаше и си инжектираше, нямаше как да доживее до дълбока старост. Рубенс умря още когато бях студент. Следващата ти книга медицински трилър ли е?