Момичето и нощта [bg]

Той ме погледна със смесица от неприязън и дълбоко отчаяние, сякаш бях едновременно причината за нещастието му и неговият потенциален спасител. Дори не се опитах да се оправдая, защото казаното от него ми се струваше много смущаващо.

Тиери се почеса по брадата, след това извади телефона от джоба си, за да ми покаже една снимка, която бе сложил като фон на екрана му — осем-деветгодишно момченце, играещо.

— Това синът ти ли е?

— Да, това е Марко. Майка му получи попечителство и го отведе в Аржентина, където живее с новия си съпруг. Мъчно ми е, че не мога да го виждам по-често.

Историята му беше трогателна, но тези неочаквани откровения от страна на човек, с когото никога не съм бил близък, ме накараха да се почувствам неловко.

— Искам да имам още едно дете — каза Сенека. — Иска ми се да е от Фани, но едно препятствие й пречи да направи решителната крачка. И това препятствие си ти, Тома.

Прииска ми се да му отговоря, че не съм неговият психотерапевт и че препятствието може би е той самият, щом Фани не иска да има дете от него, но Тиери бе толкова нещастен и напрегнат, че сърце не ми даде да го съкруша.

— Обаче няма да я чакам до безкрай — каза заканително той.

— Това е ваш проблем, а не м…

Не довърших изречението си. Фани се появи под аркадата и се закова на място, като ни видя да седим заедно. Тя ми даде знак да я последвам и тръгна през площада към църквата.

— Радвам се, че дойде, Тома — каза биологът, когато станах от стола си. — Нещо е останало неуредено навремето и се надявам, че ще го уредиш тази вечер.

Тръгнах си, без да се сбогувам с него, и се отправих към на- стланото със сиви и розови камъни преддверие на църквата, за да се присъединя към Фани в храма.