Момичето и нощта [bg]

— Желаете ли нещо, господине?

Слава богу, този път имаше алкохол. Имаше дори барман, който приготвяше коктейли по поръчка.

— Може ли да ми направите „Кайпириня“?

— С удоволствие.

— Направете два! — каза глас зад мен.

Обърнах се и познах Оливие Моне, съпруга на Максим, който ръководеше Общинската мултимедийна библиотека в Антиб. Поздравих го за двете му прекрасни дъщерички, после си припомнихме няколко забавни истории за „доброто старо време, което невинаги беше чак толкова добро“. Помнех го като малко превзет интелектуалец, а той се оказа чаровен и с много чувство за хумор. След като разговаряхме около две минути, Оливие ми сподели, че от няколко дни чувства, че Максим е много неспокоен. Беше сигурен, че той крие от него причината за тревогите си, както и че аз знам нещо за това.

Реших да бъда наполовина откровен и му казах, че заради предстоящите избори някои от враговете на Максим се опитват да извадят негови кирливи ризи, за да го принудят да се откаже да се кандидатира. Задоволих се с общи приказки, споменавайки мимоходом за високата цена, която се плаща, за да се занимаваш с политика. Уверих го, че съм тук, за да му помогна, и че тези заплахи скоро ще бъдат само далечен спомен.

И Оливие ми повярва. Това беше една от чудатостите на живота. Макар че по природа бях притеснителен, имах странната способност да успокоявам хората.

Барманът ни сервира напитките и след като се чукнахме, двамата се забавлявахме да наблюдаваме облеклото на гостите. В това отношение, също като мен, Оливие си бе останал сдържан. Същото не можеше да се каже за всички останали. Голяма част от жените очевидно изпитваха носталгия по времето, когато носеха блузки над пъпа. Други носеха къси дънкови панталони, рокли с презрамки върху тениски, колиета по врата или квадратни памучни шалчета, увити около дръжките на чантите им. За щастие, никоя от тях не беше посмяла да обуе обувки „Бъфало“ с дебела полиуретанова платформа. Какъв беше смисълът на този маскарад? Просто за забавление или опит да си спомнят отминалата младост?

Поръчахме си още два коктейла.

— И този път не пестете кашасата! — поисках аз.

Барманът побърза да изпълни поръчката ми и ни приготви много силни питиета. Кимнах за довиждане на Оливие и с коктейла в ръка излязох на терасата, където се бяха събрали пушачите.