Тебеширения човек [bg]

От горния етаж долиташе шум от течаща вода. Явно него бях чул по-рано. Това ме поуспокои. Халоран сигурно се къпеше и затова не бе отвърнал на почукването ми.

Същевременно се оказвах в неловко положение. Нямаше как просто да се кача горе. Той можеше да е гол, а и щеше да разбере, че съм се вмъкнал неканен в дома му. Но не исках и да се връщам обратно навън, защото някой можеше да ме забележи.

Размислих и взех решение. Отидох в кухнята, извадих пръстена от джоба си и го сложих на видно място, по средата на масата.

Щеше ми се да напиша и бележка, но никъде не виждах молив и хартия. Вдигнах за последно очи към горния етаж. На тавана имаше странно, тъмно петно. За кратко ми мина през ума, че това, както и неспирно течащата вода не са съвсем в реда на нещата. После откъм улицата изведнъж се разнесе боботене на автомобил. То ме върна към реалността и аз подскочих, сещайки се, че се намирам в чуждо жилище и съм нарушил забраната на родителите си. Ами ако татко беше свършил работа или ако мама се беше прибрала? Вярно, бях оставил бележка, но тя винаги можеше да заподозре нещо и да звънне у Хопо, за да провери.

С разтуптяно сърце се измъкнах от къщата и затворих вратата след себе си. После се втурнах към отсрещната страна на улицата и грабнах колелото си от храстите. Подкарах с всички сили към дома, влязох през задния вход, свалих палтото и шала си и се метнах на дивана в хола. Татко слезе долу след двайсетина минути и надникна да види какво правя.

− Как си, Еди? Навън ли беше?

− Отидох да потърся Хопо, но го нямаше.

− Трябваше да ми се обадиш.

− Оставих ти бележка. Не исках да те безпокоя.

− Ти си добро момче — усмихна се той. — Искаш ли да посрещнем мама с прясно изпечени курабийки?

− Добре.

Обичах да готвя с него. Някои от приятелите ми го намираха за момичешко занимание, но то не беше такова — не и когато го правеше татко. Той не следваше никакви рецепти и използваше каквито съставки му попадне. Резултатът бе или страхотен на вкус, или леко странен, но винаги беше приключение да откриеш какво ще се получи.

Тъкмо вадехме от фурната произведението си с бадеми, мед и карамел, когато мама се прибра и влезе в кухнята. Още по вида й разбрах, че нещо не е наред.

− Как мина в клиниката? — попита я татко.

− Какво? А, да. Оправихме се, няма проблем. — Но тревожното й, разстроено изражение говореше друго.

− Случило ли се е нещо, мамо? — обадих се аз.

Тя ни изгледа подред и накрая каза:

− На връщане минах с колата покрай дома на господин Халоран.

Целият се напрегнах. Дали не ме беше забелязала? Положително не. Аз се бях прибрал много преди нея. Ами ако някой от съседите й е казал или пък просто знае, защото ми е майка и притежава шесто чувство за всички пакости, които върша?