Тебеширения човек [bg]

Настава много по-дълго мълчание. Майка ми гледа надолу. Ръцете й са възлести и прошарени от синкави вени. Ръцете винаги ни издават. Нашата възраст. Нашите нерви. Нейните ръце можеха да вършат чудни неща. Да разплитат възелчета в разчорлената ми коса, да галят нежно бузата ми, да почистят и превържат ожулено коляно. Както и други работи — такива, които някои хора биха намерили за недотам приятни.

− Джери ме убеди да го направя — проговаря накрая. — Аз му разказах всичко. И след като си признах, ми стана по-леко. Той ме накара да осъзная, че Ники има право да узнае истината.

− А каква е истината?

Тя се усмихва тъжно.

− Винаги съм те учила да не съжаляваш за постъпките си. Човек взема решение по причини, които са правилни за момента. Дори по-късно да се окаже, че е сгрешил, трябва да живее с последствията.

− И да не поглежда назад.

− Именно. Но невинаги е толкова лесно.

Аз чакам. Тя въздъхва.

− Хана Томас беше уязвимо момиче. Водеше се по ума на другите. Имаше нужда от някого, когото да следва, да боготвори. За съжаление, попадна на него.

− На отец Мартин?

− Да. Една вечер дойде да ме види…

− Спомням си.

− Наистина?

− Видях ви да седите заедно в хола.

− Правилното беше да си запази час в клиниката. Трябваше да настоявам за това, но тя беше толкова разстроена, бедната. Не знаеше при кого да отиде, затова я поканих, направих й чаша чай…

− Макар да е била сред протестиращите?

− Аз съм преди всичко лекар. Не съдя другите. Тя беше бременна, в четвъртия месец. Боеше се да каже на баща си. И беше само на шестнайсет.

− Искала ли е да задържи бебето?

− И сама не знаеше какво иска. Глупаво, малко момиче.

− А ти какво я посъветва?

− Обясних й различните възможности, както правя с всяка пациентка. И разбира се, я попитах какво смята бащата.

− А тя?

− Отначало не искаше да разкрие кой е, но после всичко се изля от нея. Как тя и преподобният били влюбени, но църквата пречела на връзката им. — Майка ми поклаща глава. — Посъветвах я каквото можах и я изпратих малко по-спокойна. Но аз самата се разкъсвах от противоречия. А после, в деня на погребението, когато баща й нахлу и обвини Шон Купър, че я е изнасилил…

− Вече си знаела истината?

− Да, но какво можех да направя? Бях обвързана от лекарската тайна.

− И все пак си казала на татко?

Тя кимва.

− Той я беше видял да идва у дома и онази вечер му споделих. Едва го удържах да не отиде в полицията, в църквата… Искаше на всяка цена да разобличи отеца.

− И в крайна сметка го е направил?

− Когато счупиха прозореца ни с онази тухла, направо побесня. Скарахме се…

− Да, чух ви. Татко излезе навън и се напи.

Знам останалото, но я оставям да довърши.

− Инспектор Томас бил в бара заедно с няколко свои приятели. И баща ти, както бил ядосан и под въздействие на алкохола…

− Им е казал, че всъщност отец Мартин е обезчестил дъщеря му?

Мама кимва отново.

− Трябва да разбереш, че той не е можел да предвиди последствията. Че те още същата нощ ще нахлуят в дома на свещеника, ще го завлекат в църквата, ще го пребият и всичко останало…