Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Но ето че скарабеят ми донесе щастие. Един ден в приемната ми дойде някакъв княз от вътрешността на страната, който бе узнал за моята слава. Казваше се Азиру и беше цар на аморитите. Прегледах зъбите му и от слонова кост изготвих един нов на мястото на друг, който беше изгубил в битка със съседите си. Останалите повредени зъби покрих най-добросъвестно със злато. В Симира той водеше преговори с градската управа по въпроси, засягащи аморитите, и всеки ден ме посещаваше. По този начин видя и много хареса робинята ми Кефтиу — бях я нарекъл така по морските острови, понеже не можех да произнеса езическото й име. Азиру беше як като бик и имаше светла кожа. Брадата му беше синкавочерна и лъскава, а в очите му проблясваше високомерие. Кефтиу също се заглеждаше по него — нали за жените всичко чуждо е привлекателно. На него особено му допадаше пълнотата на младата Кефтиу, а облеклото й, носено по критянски, разпалваше страстта му, понеже покриваше врата, но не и гърдите й, докато той беше свикнал да гледа жените облечени от главата до петите. Азиру вече не можеше да потиска желанието си, почна да въздиша и накрая ми каза:
— Аз съм твой приятел, египтянино Синухе. Ти оправи зъбите ми, позлати ги и сега, щом отворя устата си, те блясват и престижът ми в страната на аморитите ще порасне. За всичко това ще те възнаградя така богато, че ще се смаеш. И все пак, противно на волята си, съм принуден да те нараня. Откакто видях жената, която живее в твоя дом, аз съм влюбен в нея и вече не мога да устоявам на желанието си. То разкъсва тялото ми като дива котка и твоето изкуство не е в състояние да го излекува. Както виждаш, увлечението ми по тази жена е толкова силно, че го смятам за заболяване. Никога не съм виждал друга като нея и разбирам добре, че много я обичаш и държиш нощем да те сгрява. Независимо от това аз те моля да ми я отстъпиш. Ще я направя своя жена редом с останалите ми жени и вече няма да е робиня. Казвам ти го направо, защото съм твой приятел и почтен човек. Ще ти платя за нея каквото поискаш. Но също така откровено ти казвам, че не я ли дадеш доброволно, ще я отвлека насилствено и ще я отведа в страната си, където никога не ще я намериш, ако речеш да я търсиш. Дори да избягаш с нея от Симира, пак ще те намеря. Пратениците ми и накрай света ще ви открият, ще те убият и ще ми я доведат. Казвам ти го предварително, понеже съм честен човек, твой приятел и нямам намерение да те мамя.
Думите му ме изпълниха с възторг и аз радостно вдигнах ръце, ала Каптах, който също ги беше чул, почна да скубе косите си и се завайка:
— Ох, какъв злощастен ден! По-добре господарят ми да не се е раждал, щом си решил да му отнемеш единствената жена, с която разведрява душата си. Такава загуба с нищо не може да се поправи. За господаря ми тази жена е по-скъпа от всяко злато, от всички безценни камъни и благовония. Та тя е по-хубава от пълната луна, коремът й е кръгъл и бял като куп пшеница, макар ти, княже, още да не си го видял, а гърдите й са като любеници, както можеш да установиш със собствените си очи.
Говореше така, понеже в Симира се бе запознал с похватите на търговците и гледаше да изкопчи максимална цена за девойката, въпреки че двамата с него не искахме нищо друго, освен да се отървем от нея. При тези думи Кефтиу също се разциври и каза, че никога не би ме напуснала, ала през сълзите и пръстите си поглеждаше с възхищение княз Азиру и къдравата му брада.
Вдигнах ръка, накарах ги да млъкнат и с престорена сериозност заявих:
— Княже Азиру, който си цар на аморитите и мой приятел! Тази жена наистина е скъпа на сърцето ми и аз я наричам моя сестрица, но за мен твоето приятелство е по-скъпо от всичко друго. Ето защо аз ти я давам като залог за нашето приятелство — не ти я продавам, даром ти я давам. Ще те моля да я задържиш за себе си и да направиш с нея всичко, за което жадува дивата котка в тялото ти. Ако не се лъжа, тя също почва да те харесва. Доколкото я познавам, ти ще я зарадваш, тъй като и в нейното тяло се крият много диви котки.
Азиру изрева от радост и каза:
— Жив да си, Синухе! Макар да си египтянин и всяко зло да тръгва от Египет, от днес нататък ти си мой брат и приятел. Името ти ще се благославя навред в страната на аморитите, а когато ми гостуваш, ще седиш до дясната ми страна, по-близо от моите сановници и останалите гости, пък ако ще и царе да са. Кълна ти се!