Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Спечелих цяла камара злато. Онова, което не смогвах да похарча и не раздавах като подарък, влагах в една симирска търговска къща.
Тя разпращаше кораби до Египет, до морските острови и до Хетската държава, така че аз кога с една стотна, кога с една петстотна ставах техен съпритежател. Имаше кораби, които изобщо не се връщаха, но повечето се завръщаха и златото ми, заведено в книгите на търговската къща, се удвояваше и утрояваше. Това симирско изобретение беше непознато в Египет. Бедните също се възползуваха от него и увеличаваха средствата си или съвсем осиромашаваха — по десет-двадесет бедняци събираха помежду си мед, за да закупят една хилядна част от кораба и товара му. По такъв начин аз не се принуждавах да държа злато в дома си и да примамвам крадци и разбойници, а го предавах изцяло на съхранение в търговската къща. Когато заминавах да лекувам болни в Библос, Сидон и други градове, също не ставаше нужда да нося злато със себе си. От търговската къща вземах глинена плочка и срещу нея получавах от търговските къщи в Библос и Сидон злато, ако ми потрябваше да си купя нещо по-особено. Но най-често това не се налагаше, защото злато получавах от болните, които лекувах и които ме повикваха чак от Симира, след като бяха загубили доверие в лекарите от собствения си град.
Така аз все повече преуспявах, богатството ми се множеше, а Каптах дебелееше, обличаше се с пищни дрехи, мажеше се с хубави помади и се държеше надменно дори спрямо мен, докато не заиграеше тоягата ми. Но защо ми провървя толкова много — това не мога да кажа. Бях млад, вярвах в способностите си, ръката ми не трепереше, когато държах ножа, и лекувах смело пациентите си, тъй като не виждах какво мога да загубя. Не презирах сирийската медицина, а напротив — използувах нейните лекове, щом ги намирах за добри. Наместо с ножа сирийските лекари много умело си служеха с нагорещено желязо, макар този метод да е по-болезнен за пациента. Възможно е успехът ми да се дължеше на скарабея — свещения бръмбар, който Каптах почиташе като божество. Разреших да му поръча къщичка от злато и сребро и Каптах всеки ден му принасяше в жертва пресен говежди тор — да си овалвал торни топчета както живите бръмбари, макар че ни веднъж не го видях да овалва нещо. Не бях сигурен дали сполуката ми се дължеше на скарабея, но за всеки случай се отнасях добре с него, оставях Каптах да му служи и той почна да си въобразява, че е жрец, а не слуга.
Успехът ми беше голям, понеже не завиждах никому и с никого не се надпреварвах. Щедро раздавах подаръци, приемах пациенти, които други отказваха да церят, и предпочитах знанието пред златото. Когато бях достатъчно заможен, че да живея добре и да държа на положението си, за мен знанията станаха по-важни от богатството, поради което понякога приемах и бедни, за да изучавам страданията им. Невинаги ми стигаше умение да изцерявам всекиго. Някои пациенти умираха, но за това никой не ми придиряше, въпреки че лекарят често губи репутацията си, ако болните му умират. Случеше ли се някой от пациентите ми да умре, казваха, че такава е била волята на неговия Ваал, щом дори Синухе Египтянина не е могъл да го изцери. Толкова високо мнение имаха за мен в Симира.
2
Аз обаче продължавах да бъда самотен и животът не ми доставяше никаква радост. Виното също ми омръзна, защото не разведряваше душата ми. Само лицето ми потъмняваше от него и ме обземаше желание да умра. Затуй обогатявах познанията си, изучавах вавилонския език и вавилонската писменост, така че дните ми бяха изпълнени с работа, а нощем спях дълбоко. Изпаднех ли в безделие, раната в сърцето ми се отваряше, огорчението от самия мен и от делата ми го разяждаше по-силно от луга.
Запознах се също със сирийските божества, за да видя има ли какво да науча от тях. Както всичко останало, боговете в Симира се отличаваха от египетските. Върховен бог беше свирепият Ваал, чиито жреци се кастрираха. За да бъде благосклонен към Симира, той се нуждаеше от човешка кръв, като не се отказваше и от малки деца. Морето също изискваше жертвоприношения, поради което постоянна грижа на търговците и властите в Симира беше набавянето на нови жертви. Затуй в града не се виждаше ни един недъгав роб, а бедняците биваха наказвани жестоко за най-дребното провинение. Ако някой откраднеше една риба, за да нахрани семейството си, посичаха го върху жертвения олтар на Ваал. Обаче измамникът, който подправяше теглилките или примесваше сребро към злато, не се наказваше, а си спечелваше име на ловък търговец, понеже се твърдеше, че човек бил създаден, за да го мамят. По тази причина моряците и капитаните отвличаха деца чак от Египет и крайбрежието, предаваха ги за принасяне в жертва на Ваал и това им се признаваше за голяма заслуга.