Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Възнамерявах да започна лекарската си практика в Симира без много шум, но Каптах се възпротиви. Той искаше да вложа всичките си средства в представителни дрехи и да наема глашатаи, които да разгласят името ми навсякъде из града, където се събираха хора. Глашатаите трябвало да добавят, че аз няма да си търся пациентите, а те сами да идвали при мен. Каптах не разрешаваше да приемам и изслушвам някого, ако не ми е донесъл поне късче злато. Казах му, че това е безразсъдство в един град, в който никой не познава умението ми и чиито нрави се различават от нравите в Черната земя. Ала той държеше на своето и не можех да го разубедя, защото, като си наумеше нещо, ставаше инатлив като магаре.
Предума ме също да ида при най-способните лекари в Симира и да им кажа: „Аз съм Синухе, египетски лекар, когото новият фараон нарече Този, който е самотен, и в родината си съм прочут. Съживявам мъртви и възвръщам зрението на слепи, ако е такава волята на моето божество. Донесох го със себе си — едно малко, но силно божество. И тъй като нито знанията, нито заболяванията са еднакви навсякъде, аз пристигнах във вашия град, за да проуча някои болести, да изпитам лечението им и да извлека полза от вашите знания и мъдрост. Нямам намерение да ви преча в законната професия, защото кой съм аз, та да ви съпернича. Златото също не ме блазни и затова ви предлагам да ми изпращате пациенти, на които вашият бог се е разгневил и не можете да ги изцерите, и особено такива пациенти, които се нуждаят от операция. Нали вие не си служите с ножа? Аз ще проверя дали моето божество ще ги изцери. Ако такъв пациент оздравее, ще ви дам половината от възнаграждението, което ми е донесъл, защото наистина съм дошъл да трупам не злато, а знания. Ако ли пък не оздравее, няма да приема възнаграждение, а ще ви върна пациента заедно с подаръка му.“
Когато по улиците и площадите на Симира срещах лекари, запътили се да търсят пациенти, и ги заговарях с тези думи, те разклащаха мантията си, почесваха се по брадата и казваха:
— Изглеждаш млад, ала твоето божество явно те е дарило с мъдрост, защото думите ти галят слуха ни. Особено мъдро е онова, което казваш за златото и подаръците. Много ни допада и казаното за ножа. При лечение ние никога не си служим с нож, тъй като употребата му означава за болния по-сигурна смърт, отколкото ако не се използува. Само едно ще те помолим — не лекувай никого с магии, понеже собственото ни магьосничество е изключително и в тази област конкуренцията в Симира и другите крайморски градове е извънредно голяма.
Това за магьосничеството беше истина — по улиците кръстосваха множество неуки мъже, които не знаеха да пишат, но се хвалеха, че церят болни чрез магии, и живееха безгрижно в домовете на лековерните, докато пациентите им оздравееха или умряха. В това отношение те също се различаваха от египтяните. Както е известно, в Египет магьосничеството е допустимо само в храмовете и го вършат жреците от най-висока степен, докато всички останали правят магиите си скришом и ги застрашава наказание.
В крайна сметка при мен заприиждаха пациенти, на които другите не можеха да помогнат, а аз ги лекувах. Когато бях безсилен, връщах ги обратно при симирските лекари. От храма на Амон се снабдих със свещен огън, за да мога да се пречиствам, както повеляваше обичаят. Тогава се осмелих да използувам и ножа. Правех операции, които предизвикваха неимоверно удивление сред местните лекари и ги караха да се почесват по брадата. Веднъж ми се удаде да възвърна зрението на един слепец. Лекари и магьосници безуспешно се бяха опитвали да му помогнат, натривайки очите му с калчица от прах и слюнка. Аз го излекувах с игла, както се постъпваше в Египет, и с това си дело придобих голяма известност. Ефектът от такова лечение естествено не е траен и след известно време болният отново ослепя.
Симирските търговци и богаташи водеха ленив, охолен живот, бяха по-пълни от египетските и страдаха от задух и болки в стомаха. Оправях ги с ножа, при което кръвта им бликваше като от свиня. Когато лекарствените ми запаси привършиха, от голяма полза ми бяха познанията по бране на билки в определени дни според местоположението на звездите и луната. Симирските лекари почти не познаваха тази област и нямах никакво доверие на церовете им. На затлъстелите си пациенти давах лекарства, които облекчаваха стомашните им болки и ги предпазваха от задушаване. Продавах ги на висока цена, всекиму според възможностите. С никого не влизах в спор — на градските лекари и власти правех подаръци, а Каптах разнасяше славата ми, гощаваше вкъщи просяци и разказвачи на приказки, та и те да ме възхваляват по улици и площади и името ми да не се забравя.