Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
„Колко ли грубо чувство за хумор ще да са имали тези Зелени?“ — зачуди се Моарейн. Но изчервяването на Рафела поне й помогна да престане да се тревожи за своето. Разбира се, Сестрите щяха да се държат една пред друга не така, както пред онези, които не носят шала. И сега тя също го направи. От което сякаш порасна с няколко пръста, въпреки че Леане беше все още с една глава по-висока от нея. Беше скъсила крачките, но Моарейн все пак трябваше да подтичва, за да не изостане, докато се изкачваха през подземните коридори на Кулата, съвсем опустели освен тях четирите. Коридорите рядко биваха препълнени, но това, че бяха толкова пусти, им придаваше зловещ вид, като на тъмни пещери. Твърде лесно беше да си представи Кулата съвсем опустяла. А щеше да се случи един ден, ако нещата продължаваха да вървят все така.
— Церемонията свършва ли с тази обиколка? — попита тя. — Частта със Синята Аджа, имам предвид. И можем ли да задаваме въпроси? — Това май трябваше да го попита най-напред, но искаше гласовете им да пропъдят лошите мисли.
— Не изцяло — отвърна й Леане, — но можете да питате каквото си щете. На някои въпроси обаче не може да се отговори, преди да сте се представили на Първата Отсяваща, главата на нашата Аджа.
— Не трябва да разкриваш тази титла — бързо се намеси Лафела.
Моарейн кимна, макар вече да го знаеше. Посветените ги учеха, че всяка Аджа си има тайни, и Рафела със сигурност го знаеше. Не една Сестра беше казвала на Моарейн, че след като спечели шала, ще й се наложи да учи почти толкова, колкото и преди. Тя смяташе да е много предпазлива, докато не научи повечко.
— Аз имам въпрос — каза намръщено Сюан. — Има ли още много такива обичаи, като онзи с баницата? Мога да готвя, но обикновено готвеше по-голямата ми сестра.
— О, да — каза щастливо Рафела и им заописва загадъчни обичаи, докато крачеха към първия етаж на Кулата, някои от които — толкова глупави, като да си обуваш сини чорапи, когато напускаш Тар Валон, други толкова деликатни, като да се въздържаш от брак. Айез Седай се омъжваха понякога, но Моарейн не можеше да си представи как другояче може да свърши един подобен брак, освен скръбно. Пороят от информация продължи, докато се изкачваха по виещите се коридори — спря чак когато стигнаха невзрачните лъскави врати, водещи към отсека на Сините.
— Другите можете да ги чуете по-късно — каза Рафела и намести шала на раменете си. — Но гледайте да ги научите всички много бързо. Някои са наложени стриктно като закона на Кулата. Според мен с всички трябва да е така, но с някои поне е.
— Стига де, Рафела — каза Леане и двете с мургавата Сестра хванаха по една от месинговите дръжки, бутнаха ги и отвориха крилата.
Не преляха. Това може би беше поредният обичай. Язденето щеше да е неприятно в следващите няколко дни и тя смяташе да използва цялото си време, докато се оправи достатъчно, за да напусне града, в запомнянето на тези обичаи, поне онези, които бяха наложени. Не смяташе да започне издирването си и да я забави нещо толкова глупаво като това, че не е облечена от глава до пети в синьо в първия ден на месеца. Светлина, този поне не можеше да е наложен. Ала все пак щеше да е по-безопасно да е сигурна.
Двете със Сюан престъпиха прага и се спряха изумени. Синята беше предпоследната Аджа по брой, след Бялата, но всички Сини сестри, които в момента се намираха в Тар Валон, се бяха подредили в шпалир около главния коридор, и всички освен Аелдра — загърнати официално в шаловете си.
Глава 12
У дома
Аная първа пристъпи напред и ги целуна по бузите с думите:
— Добре си дошла у дома, Сестро. Дълго те чакахме. Аелдра ми каза как ми е откраднала баниците — добави тя и подръпна шала си раздразнено, което си беше чиста преструвка, смехът й веднага го издаде. — Не беше честно от нейна страна да се възползва така от положението си.
— Или моите може би, ако бях малко по-бързичка — рече Кайрен, след като им поднесе официалния поздрав. Беше красива жена, не много висока, усмивката й не се връзваше много със студените й сини очи. — Може ли поне да се надяваме, че не ви бива много в печенето? Аелдра си пада по щуротиите почти колкото вас двете и ще е много хубаво, ако й се плати, както заслужава.