Истината

— Приятел, аз не съм крадец.

— Какъв сте тогава?

— Ти знаеш ли кое е добро за здравето ти?

— Ъ-ъ… да. Здравословни упражнения, правилно хранене, достатъчен сън. — Уилям плъзна поглед по дългите редици от преградени ниши за коне. — Но вие май ме питате знам ли кое не е добро за здравето ми в общия контекст на остри ножове и тежки тояги, нали?

— Горе-долу. Не мърдай, господине. Стой си там, за да те виждам добре, и нищо лошо няма да те сполети.

Уилям обмисли искането.

— Да, но ако застана където не можете да ме виждате, едва ли нещо ще ме сполети.

Последва въздишка.

— Просто си стой и ме слушай, ясно?

— Добре.

— Чух, че някои хора издирват едно куче — сподели загадъчният глас.

— А, да. Стражата го търси.

Уилям не виждаше никого, но пък надушваше воня. По-точно — Вонята, въпреки че наоколо имаше коне в изобилие.

— Рон, ти ли си?

— Че аз да не плещя като него? — засегна се гласът.

— Е, не… Все пак с кого говоря?

— Ако искаш, наричай ме… Кост В Гърлото.

— Кост В Гърлото ли?

— Нещо против ли имаш?

— Май нямам. И какво да направя за вас, господин Кост?

— Да речем, че някой знае къде е онова куче, но не иска да си има работа със Стражата…

— И защо?

— Само ще спомена, че понякога Стражата означава неприятности. Това е първата причина.

— Добре.

— Освен това из града се навъртат разни хора, които не искат кучето да каже каквото знае, светна ли ти в главата? А в Стражата може и да не го опазят — някакво си куче…

— Тъй ли?

— О, да, стражниците не признават никакви права на кучетата. Ето ти я и втората причина.

— Има ли трета?

— Има. Прочетох във вестника, че била обявена награда.

— Аха… Е, и?

— Само че трябва да има печатна грешка, щото там пише двайсет и пет долара вместо сто, ясно?

— О-о… Сега разбрах. Господин Кост, сто долара обаче са твърде голяма награда за едно намерено куче.

— Не и за това куче, ако схващаш намека — увери гласът от сенките. — Може да разкаже цяла история.

— Нима? Да не е прочутото говорещо куче на Анкх-Морпорк?

Кост В Гърлото изръмжа от досада.

— Кучетата не говорят, това е всеизвестно. Но има кой да разбира и техния език, не се ли сещаш?

— За върколаците ли говорите?

— Да, общо взето.

— Но аз съм чувал само за един върколак в Стражата. Значи ме увещавате да платя сто долара за кучето Рошльо само за да го връча на Стражата?

— Добрият стар Ваймс доста ще ти се зарадва — подсказа Кост В Гърлото.

— Нали уж не се доверявате на Стражата, господин Кост? Имам навика да слушам, когато ми говорят.

Гласът помълча.

— Добре, тогава сто и петдесет долара за кучето с преводач.