Истината

— Гозподин Уилям! Дадохте ми много полезен зъвет!

— Ъ-ъ… Какъв? — изломоти Уилям, вторачен в иконографа, изпод чийто капак се изнизваха струйки жълтеникав пушек.

— Казахте ми да зи нозя малък авариен запаз от… онази думичка с „к“. Окачих го на врата зи, за да зе зчупи, когато има произшезтвие… и ето ме!

Той повдигна капака и издуха пушилката. Отвътре се чуваше много тиха кашлица.

— Ако не зе лъжа, имаме узпешно гравирана знимка! И това отново доказва какво можем да позтигнем, когато мозъците ни не за замъглени от мизли за отворени прозорци и зтройни шии. Впрочем такива мизли изобщо не ми зе мяркат в главата, защото зъм пълен въздържател.

Ото бе внесъл и забележими промени в облеклото си. Вместо традиционния фрак, толкова обичан от неговата раса, носеше елек с неизброими джобове. Бе ги натъпкал с храна за духчета, кутийки с бои, чудновати приспособления и други неизменни атрибути в иконографския занаят.

Все пак бе уважил традицията — елекът беше черен и обточен с червено по ръбовете.

Уилям благо разпита семейството, гледащо унило как димът в къщата им се сменя с облаци пара. Установи, че пожарът е бил загадъчно причинен от загадъчно самозапалване поради загадъчно прелял върху печката тиган с нажежена мас.

Остави ги да ровят в почернелите останки.

— И това е поредният репортаж — промърмори, прибирайки бележника си. — Кара ме да се чувствам донякъде като вампир… Ох, извинявай!

— Няма нищо — успокои го Ото. — Разбирам ви. Ще зе възползвам от повода да ви благодаря, че ми дадохте тази работа. Озобено защото виждам колко зе изнервяте. И това разбирам.

— Изобщо не се изнервям! — разпалено отрече Уилям. — Съвсем свободно общувам с другите раси!

Изражението на Ото беше приветливо, но погледът му стана пронизващ… както си е присъщо на вампирите.

— О, да, забелязвам колко зе зтараете да зе държите приятелзки з джуджетата. Много зте добър и з мен. Похвално е да полагате такива узилия…

Уилям отвори уста да възрази, но се отказа.

— Добре де… Виж какво, така ме възпитаваха. Моят баща е… голям защитник на човечеството. Ха, не човечеството в смисъл на… По-скоро е противник на…

— Да, да, долових змизъла.

— Но нищо не тая в душата си, ясно? Всеки от нас може да решава сам какъв да бъде!

— Да, да, не озпорвам това. А ако изкате зъвет как да зе държите з жените, замо трябва да попитате.

— Че защо да търся съвет за… жените?

— О, нямах предвид нищо конкретно — невинно отвърна Ото.

— Впрочем ти си вампир. Какъв съвет бих могъл да очаквам от теб по въпроса за жените?

— Ох, отпушете зи ноза и подушете този чезън, както казваме ние! Какви злучки бих могъл да зподеля з ваз… — Ото помисли малко. — Но няма да го зторя, защото вече не върша такива неща, откакто прозрях зветлината. — Той сръга с лакът изчервения като домат Уилям. — Замо ще зпомена, че те не винаги пищят…

— Това не беше ли лека проява на безчувственост от твоя страна?