Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
— А… болеше ли? — полюбопитства той.
— Съвсем не. — Софи се усмихна. — Беше почти разочароващо. Може да се каже, че Франсис ми изми ръцете с огън… а и се сдобих с това — каза тя, като вдигна дясната си ръка, позволявайки на ръкава си да се отдръпне и да разкрие шарката, отпечатана в плътта й.
Джош се приведе напред да погледне по-отблизо ръката на близначката си.
— Това е татуировка — каза той и в гласа му ясно пролича завист. Близнаците открай време бяха говорили да си направят заедно татуировки. — Мама ще откачи, като я види. — После добави: — Къде ти я направиха? И защо?
— Това не е мастило, беше направена с огън — обясни Софи, въртейки китката си, за да му я покаже цялата.
Джош изведнъж хвана ръката й и посочи червената точка в златното кръгче от вътрешната страна на китката.
— Виждал съм нещо подобно и преди — каза бавно той и се намръщи, опитвайки се да си спомни.
Близначката му кимна.
— Трябваше ми известно време, но накрая си спомних, че Никола има нещо подобно на своята китка — каза Софи. — Кръгче, пресечено с кръст.
— Точно така. — Джош затвори очи. За първи път бе забелязал малката татуировка върху китката на Фламел, когато започна да работи при него в книжарницата, и макар да се беше чудил защо е на такова необичайно място, никога не бе питал за нея. Той отвори пак очи и се вгледа в татуировката. Внезапно осъзна, че Софи е белязана от магията със знак, който показваше, че може да управлява стихиите. И това не му харесваше. — За какво ти е?
— Когато искам да използвам огъня, натискам центъра на кръгчето и съсредоточавам аурата си. Сен Жермен нарича това „пряк път“, „спусък“ за моята сила.
— Чудя се за какво ли му е спусък на Фламел? — запита се на глас момчето.
Чайникът изсвири и Софи се обърна отново към мивката. Тя си бе задала същия въпрос.
— Може би трябва да го питаме, като се събуди.
— Има ли още препечени филийки? — попита Джош. — Умирам от глад.
— Ти винаги умираш от глад.
— Ами от упражненията с меча огладнях.
Софи набучи филия хляб на една вилица и я вдигна пред себе си.
— Гледай — каза тя. Натисна вътрешната страна на китката си и показалецът й пламна. Намръщено от концентрацията, момичето усили трепкащия пламък до тънка синя струя и го прекара по филията, препичайки я леко. — И от двете страни ли я искаш препечена?
Джош гледаше със смесица от очарование и ужас. От училище знаеше, че хлябът се препича при около 155 градуса по Целзий.
Глава 28
Макиавели седеше на задната седалка на колата си заедно с доктор Джон Дий. Срещу тях бяха трите диси. Дагон седеше на шофьорското място, а очите му не се виждаха зад големите очила. В колата леко се усещаше неприятната му рибешка миризма.
Звън на мобилен телефон прекъсна неловкото мълчание. Николо го отвори, без да погледне към екрана. Почти моментално го захлопна отново.
— Всичко е чисто. Моите хора са се изтеглили и около всички съседни улици има поставен охранителен кордон. Никой няма да навлезе по случайност в района.
— Каквото и да стане, не влизайте в къщата — каза дисата с виолетовите очи. — След като освободим Нидхьог, ще имаме много слаб контрол над него, докато не се нахрани.
Дий се приведе напред и за миг изглеждаше, че ще потупа младата жена по коляното. Изразът на лицето й го отказа.
— Не бива да позволявате на Фламел и децата да се измъкнат.
— Това звучи като заплаха, докторе — каза жената-воин, седяща отляво. — Или заповед.
— А ние не обичаме заплахи — добави сестра й отдясно. — И не приемаме заповеди.
Джон премигна бавно.
— Не е нито заплаха, нито заповед. Просто… искане — каза той накрая.
— Ние сме тук само за Скатах — каза жената-воин с виолетовите очи. — Останалите не са наша грижа.
Дагон слезе от колата и отвори вратата. Валкириите излязоха в първия блед предутринен светлик, без изобщо да хвърлят поглед назад. Разделиха се и тръгнаха бавно по задната уличка. Изглеждаха като три млади жени, прибиращи се от нощен купон.
Дий се премести на седалката срещу Макиавели.
— Ако успеят, ще се погрижа господарите ни да разберат, че дисите са били твоя идея — каза той любезно.
— Не се и съмнявам. — Италианецът дори не погледна към английския Магьосник, а продължи да наблюдава придвижването на трите момичета по улицата. — А ако се провалят, можеш да кажеш на господарите ни, че дисите са били моя идея и да се освободиш от всякаква вина — добави той. — Прехвърляне на вината: ако не се лъжа, това го измислих около двайсет години, преди ти да се родиш.