Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
Докато говореше, въздухът пред него засия, после заблещука. Сякаш през трептяща мараня Софи виждаше как димът се извива и танцува заедно с думите му, създавайки образи, символи, картини. Искаше й се да посегне и да ги докосне, но остана неподвижна. После покривите избледняха и Париж изчезна; единственият звук, който чуваше, беше тихият, настоятелен глас на Сен Жермен, а единственото, което виждаше, бяха горящи въглени. Но докато той говореше, в огъня започнаха да се оформят образи.
— Огънят поглъща въздуха. Той може да нагорещи водата, превръщайки я в пара, и да разпука земята.
Тя видя как вулкан изхвърля разтопени скали високо във въздуха. Червено-черна лава и нажежени до бяло въглени се посипаха върху град с къщи от кирпич и камък…
— Огънят унищожава, но също и създава. Гората има нужда от огън, за да избуи. Огънят е необходим на някои семена, за да покълнат.
Пламъци се виеха като листа и Софи видя почерняла и обгорена гора, чиито дървета бяха покрити със следи от ужасен пожар. Но сред пепелта в основата на дърветата се подаваха ярки зелени кълнове.
— В отминалите времена огънят е топлел хората, позволявайки им да преживяват в сурови условия.
Огънят разкри гол пейзаж, каменист и покрит със сняг, но тя видя, че надупчената от пещери скална стена е озарена от топли жълто-червени пламъци.
Чу се внезапно изпращяване и тънък като молив огнен лъч полетя към нощното небе. Тя изви врат, следвайки го нагоре, нагоре и нагоре, докато той не изчезна сред звездите.
— Това е Огнената магия.
Софи кимна. Кожата я щипеше и като сведе поглед, видя мънички жълто-зелени пламъци да се вият от пръстите на Сен Жермен. Те трептяха по кожата й, увиваха се около китката й, меки като перце и хладни, и оставяха леки черни следи по плътта й.
— Знам колко е важен огънят. Майка ми е археолог — каза тя отнесено. — Веднъж ми каза, че човекът е тръгнал по пътя към цивилизацията, когато е започнал да си готви месото.
Графът се усмихна бегло.
— За това трябва да благодариш на Вещицата и Прометей. Те са дали огъня на първобитните хора. Готвенето помогнало на хората по-добре да смилат месото и да усвояват хранителните му съставки. Огънят ги топлел и пазел в пещерите им, а Прометей им показал как да го използват за заякчаване на инструментите и оръжията си. — Франсис хвана китката на Софи така, като че ли искаше да измери пулса й. — Огънят е тласкал напред всяка велика цивилизация, от Древния свят та до наши дни. Без слънчевата топлина тази планета щеше да представлява само скали и лед.
Докато говореше, пред лицето на Софи се появяваха картини, образувани от дима, който се виеше от пръстите му. Те увисваха на вълнички в неподвижния въздух.
… Сиво-кафява планета се въртеше в космоса, с една луна, кръжаща около нея. Нямаше бели облаци, нито синя вода, нито зелени континенти или златисти пустини. Всичко бе сиво. Виждаха се само смътни очертания на земни масиви, изсечени в плътната скала. Момичето изведнъж осъзна, че гледа Земята, може би някога далеч в бъдещето. То ахна изненадано и дъхът му отвя пушека заедно с образа.
— Огнената магия е най-силна на слънчева светлина. — Сен Жермен раздвижи дясната си ръка и очерта с показалеца си символ. Той увисна сияещ във въздуха — кръг с излизащи от него черти като слънце. Графът го духна и той се разпиля на искрици. — Без огън ние сме нищо.
Лявата ръка на Франсис вече бе напълно обвита в пламък, но той продължаваше да стиска китката на Софи. Червено-бели огнени панделки се виеха около пръстите на момичето и се събираха в дланта му. Всеки пръст гореше като миниатюрна свещ — в червено, жълто, зелено, синьо и бяло, — обаче то не усещаше нито болка, нито страх.
— Огънят може да лекува, може да затвори рана и да пресече болест — продължи с искрено увлечение Сен Жермен. Златни въгленчета горяха в бледосините му очи. — Той не прилича на никоя друга магия, защото е единствената, непосредствено свързана с чистотата и силата на твоята аура. Почти всеки може да усвои основите на Земната, Въздушната и Водната магия. Заклинанията могат да се наизустят и да се запишат в книги, но силата да разпалваш огън идва отвътре. Колкото по-чиста е аурата, толкова по-силен е огънят, а това означава, че ти, Софи, трябва много да внимаваш, защото твоята аура е изключително чиста. Когато освободиш Огнената магия, тя ще бъде необикновено мощна. Фламел предупреди ли те да не използваш прекалено често силите си, за да не се възпламениш?