Магьосникът

— Изненадан съм. Мислех, че знаеш всичко. — Макиавели се размърда на седалката, за да погледне към Джон. В слабата светлина можеше да види, че Магьосника изглежда пребледнял и челото му съвсем леко лъщи от пот. Италианецът от векове контролираше чувствата си, затова не се усмихна. — Защо унищожи Игдразил? — попита той.

— Той беше източникът на силата на Хеката — отвърна тихо Дий, вперил напрегнато очи във валкириите. Те се бяха отдръпнали от хвърлените на земята плоски камъчета и разговаряха тихо, сочейки някои от тях.

— Той беше стар колкото тази планета. А ти го унищожи, без дори да се замислиш. Защо го направи? — зачуди се на глас Макиавели.

— Направих каквото беше необходимо. — Думите на Джон бяха ледени. — Винаги ще правя каквото е необходимо, за да върна Древните на този свят.

— Но не обмисли последствията — каза меко Николо. — Всяко действие си има последствия. Игдразил, когото унищожи в Сенкоцарството на Хеката, се простираше в още няколко Сенкоцарства. Най-горните му клони достигаха до Сенкоцарството на Асгард46, а корените му се протягаха дълбоко в Нифлхайм47, Света на мрака. — Той видя как Дий се вцепени. — Ти не само освободи Нидхьог, но и унищожи поне три Сенкоцарства — а може би повече, — когато погуби Световното дърво.

— Не знаех…

— Създаде си доста врагове — продължи спокойно Макиавели, без да му обръща внимание, — опасни врагове. Чух, че Древната Хел48 се е спасила при унищожението на своето царство. Доколкото разбрах, тя те търси.

— Не ме е страх от нея — тросна се Магьосника, но гласът му потрепваше.

— А би трябвало — промърмори Николо. — Мен лично ме ужасява.

— Моят господар ще ме защити — рече уверено Дий.

— Той трябва да е наистина могъщ Древен, за да те защити от Хел. Никой, който й се е опълчвал, не е оставал жив.

— Моят господар е всемогъщ — сопна се Джон.

— С нетърпение чакам да узная самоличността на този загадъчен Древен.

— Когато всичко това свърши, може и да ви запозная — рече Дий. Кимна към уличката навън. — А това може да е много скоро.

Руническите камъчета съскаха и цвърчаха на земята.

Те представляваха неравни плоски парченца черен камък, върху всяко от които бяха изсечени поредица от начупени линии, квадратчета и резки. Сега линиите сияеха в червено и ален дим се виеше в неподвижния предутринен въздух.

Една от дисите използва върха на меча си, за да събере три рунически камъчета едно до друго. Втора избута едно камъче настрани със стоманения връх на ботуша си, а после довлече на негово място друго. Третата намери едно руническо камъче в края на купчината и го премести с меча си на нужното място в края на редицата от букви.

— Нидхьог — прошепнаха дисите, призовавайки кошмара, чието име бяха съставили от древните камъчета.