Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— А аз ще бъда в източните краища на кампанската земя, затова и хората там ще ме имат за свой патрон — потри доволно ръце Крас.

— Това, за което сме се събрали, не е вторият поземлен закон — подчерта Цезар. — Проблемът е да ми се осигури провинция за догодина. Нямам никакво намерение да меря пътищата на говедата. Освен това трябва да разчитаме на свои хора във висшите етажи на властта. Ако не поставим съмишленици начело на управлението, много от законите, които ще успея да прокарам до края на годината, ще бъдат обявени за нищожни.

— Авъл Габиний — предложи мигновено Помпей.

— Съгласен съм с него. Избирателите го харесват, защото като народен трибун наложи някои много полезни мерки, да не говорим, че ти помогна в борбата срещу пиратите. А кой ще бъде втори консул?

— Какво ще кажеш за братовчед си, Цезаре? Лузий Пизон — посочи Крас.

— Него ще трябва да го купим с пари — отсъди Помпей. — Той е делови човек.

— Ами просто ще им обещаем по една добра провинция на всеки — отговори, Цезар. — Сирия и Македония.

— Но за повече от една година — допълни Помпей. — Габиний ще е доволен, познавам го.

— За Луций Пизон не съм толкова сигурен — смръщи вежди Крас.

— Защо епикурейците са толкова ненаситни? — замисли се Помпей.

— Защото им се ще да ядат злато! — отговори лаконично Крас.

Цезар се усмихна.

— Ами какво ще кажете за един брак? Братовчедът Луций има почти осемнайсетгодишна дъщеря, но няма много желаещи за нея. Няма зестра.

— Хубаво момиче, доколкото си спомням — рече Помпей. — Не е наследила веждите и зъбите на баща си. Но не разбирам защо няма зестра.

— Ами в момента Пизон е на загуба — обясни Крас. — Напоследък Рим не води сериозни войни, а неговите пари изцяло са вложени в оръжейното производство. Наложи се да посегне на зестрата на Калпурния, за да покрие разходите си. Но аз самият, Цезаре, отказвам да жертвам синовете си.

— А ако Брут се ожени за дъщеря ми, не мога да си позволя да рискувам с никое от момчетата! — сети се за предложението си Помпей.

Цезар едва не се задави от притеснение. Толкова беше разстроен при гостуването си у Сервилия, че дори забрави да съобщи на Брут за предлагания му съюз!

— А Брут дали ще се ожени за дъщеря ти? — погледна недоверчиво Крас.

— По-скоро не — намеси се хладно Цезар. — Брут сега не е много склонен да мисли за женитба, така че не разчитай на него, Велики.

— Добре, Брут отпада. Но кой ще се ожени за Калпурния?

— Ами защо не аз? — надигна вежди Цезар.

Двамата го стрелнаха с поглед и лукаво се ухилиха.

— Това ще бъде едно чудесно решение — подкрепи го Крас.

— Много добре тогава. Луций Пизон е нашият втори консул. — Цезар въздъхна. — Но няма да се справим толкова лесно със списъка за претори.

— Щом и двамата консули са наши, претор не ни е необходим — успокои го Помпей. — Най-хубавото с Луций Пизон и Габиний е, че са смели. Няма да се уплашат от добрите люде и няма да се хванат на уловките им.