Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Седни си на стола, ако обичаш! Вече казах, че Цезар ще спечели. Дръж се спокойно! Нищо няма да му сторим, ако стоим и скърцаме със зъби, още по-малко — ако публично изразим неодобрението си. Щом си се опитал да разсъждаваш рационално, давай в същия дух.

Катон го послуша и седна, но не и преди да си е налял нова чаша. Бибул свъси вежди. Защо Катон пиеше толкова много?

— Спомняш ли си Луций Ветий? — попита Бибул.

— Онзи конник, когото Цезар нареди да бият с пръчки? Дето след това раздаде мебелите му на тълпата?

— Същият. Вчера дойде да разговаря с мен.

— И?

— Ненавижда Цезар — отвърна доволно Бибул.

— Не се изненадвам. След онзи инцидент всички го вземат на подбив.

— Предложи ми услугите си.

— И това не ме изненадва. Но как можеш да го използваш?

— Чрез него ще пъхна клин между Цезар и новия му зет.

Катон го изгледа с недоверие.

— Невъзможно е.

— Съгласен съм, че след сватбата ще е по-трудно, но не е невъзможно. Помпей се отнася с подозрение към всички, включително и към Цезар. Само Юлия изглежда изключение. В крайна сметка момичето е младо, едва ли представлява някаква опасност. Но и тя ще изтощи Великия човек с физическите си желания и с онези тънки сплетни, които неузрелите жени се чувстват задължени да създават край себе си. А те ще станат факт, ако внушим на Помпей да се пази от тъст си.

— Единственият начин да го постигнем — рече Катон и си наля вино за четвърти път — е да го убедим, че Цезар иска да го убие.

Този път Бибул го зяпна.

— Дотам никога няма да стигнем! Имах предвид как да създадем политическо съперничество между двамата.

— Но бихме могли, знаеш ли? — кимна загадъчно Катон. — Помпеевите синове са още доста млади, за да наследят общественото му положение. Цезар би могъл лесно да ги измести. След като дъщеря му е омъжена за Помпей, след евентуалната смърт на Помпей много негови клиенти биха преминали под патроната на Цезар.

— Да, може би така ще сторят. Но как предлагаш да внушим на Помпей подобна мисъл.

— Чрез Ветий — отговори Катон и отпи, този път по-бавно; виното започваше да го хваща и мисълта му се избистряше. — И чрез теб.

— Не разбирам накъде биеш — призна си консулът.

— Преди Помпей и младата му булка да напуснат града, ти ще му пратиш вест и ще го предупредиш, че се готви заговор срещу него.

— Това бих могъл да сторя. Но защо? За да го изплаша?

— Не, за да отклониш подозренията, щом заговорът наистина бъде разкрит. — Катон зловещо се усмихна. — Помпей няма да се изплаши, но по-късно, когато му дойде времето, ще е по-склонен да повярва в съществуващия заговор.

— Бъди по-конкретен, Катоне. Идеята започва да ми се струва добра — подкани го Бибул.