Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Помпей влезе в стаята.

— Как се чувстваш? — попита той леко притеснено и се приближи до леглото.

— Много добре — увери го Юлия.

— Хммм. Да не би нещо да не е наред?

— О, не, просто разглеждах фреските.

Помпей се изчерви и вдигна ръце.

— Нямах време да променя обстановката, съжалявам.

— Ама аз нямам нищо против.

— Муция много си падаше — оправда се той и седна на кревата.

— Да не би да обзавеждаш спалнята си за всяка нова съпруга? — На Юлия й стана любопитно.

Това изглежда му вдъхна повече увереност, защото се усмихна.

— Така е по-мъдро. Жените обичат да оставят отпечатъка си върху всичко, до което се докоснат.

— Значи и аз така. — Тя му подаде ръка. — Не се притеснявай, Гней… Гней ли трябва да те наричам?

Той стисна нежно ръката й.

— Предпочитам Велики.

— И на мен така повече ми харесва. — Юлия доближи лице до неговото. — Защото ми се струваш нервен?

— Защото всички други бяха просто жени — обясни той и прокара другата си ръка през косите й. — А ти си богиня.

Тя не отговори. За пръв път усещаше своята власт; току-що се бе омъжила за най-могъщия и прочут човек в Рим, а той се плашеше от нея. Това подейства като мехлем за душата й. Обладана от очакване за приятни усещания, тя се отпусна на възглавниците и впери поглед в него.

Което означаваше, че той трябва да направи нещо. Това беше много важно! Имаше пред себе си дъщерята на Цезар, пряка наследница на самата Венера. Как ли се е справил Анхиз, когато Любовта се е явила пред него и му е съобщила, че го харесва? Дали той е треперил като листо? Дали се е питал как да изпълни задачата? Но накрая Помпей си спомни за онази тайнствена Диана, която влезе в сумрачната трапезария, и забрави изобщо за Венера. Все така тръпнещ от вълнение, той се излегна до нея и зави двамата с покривалото на леглото. Разгледа я отблизо: кожата й беше бяла като мрамор и пак като мрамор бе пронизана от сините жилки на вените; източени и крехки ръце, тесен ханш, тънка талия. Каква неземна красота!