Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)». Краткое содержание книги:
От Портик Маргаритария до Държавния дом имаше само една крачка и Сервилия се отби, за да разговаря с Аврелия.
— Ти естествено си на негова страна! — нападна тя Цезаровата майка.
Аврелия учудено вдигна изящните си черни вежди, после невъзмутимо отвърна:
— Естествено.
— Но той я дава на Помпей! Цезар предава нашата класа!
— Хайде сега, Сервилия, познаваш достатъчно добре Цезар! Той знае как да улови питомното, без да гони дивото. Винаги прави това, което иска. Ако традицията е била нарушена, толкова по-зле. Цезар има нужда от Помпей, ти си достатъчно умна, за да го разбереш. И си с достатъчно широк поглед, за да видиш, че Цезар не би могъл да разчита на Помпей, ако не го е вързал здраво за себе си. С тази котва корабът на Помпей не би отплавал и при най-жестоката буря. — Аврелия се намуси. — Разтрогването на годежа и без това е струвало доста на Цезар, ако се вярва на разказа му за разговора с Брут. Трагедията на сина ти дълбоко го е покъртила.
На Сервилия дори не бе й хрумнало да гледа на Брут като на трагична фигура. Сервилия обичаше Брут, колкото обичаше и Цезар, но възприемаше сина си за второ свое превъплъщение, затова все си мислеше, че той чувства нещата като нея. Затова и не можеше да си обясни защо с годините поведението му все по-силно се отличаваше от нейното. Представяте ли си, да вземе да припадне!
— Бедната Юлия! — подхвърли Сервилия, като може би имаше предвид перлата, която Цезар бе предпочел да подари на нея.
Но бабата взе, че шумно се засмя.
— Бедната Юлия ли? Нищо подобно! Тя не може да си намери място от радост!
Сервилия пребледня и този път дори мисълта за перлата не можеше да й вдъхне сили.
— Да не искаш да кажеш…
— Цезар не ти е казал? Сигурно му е станало жал заради Брут! Това е брак по любов, Сервилия.
— Не може да бъде!
— Истина е. Юлия и Помпей са влюбени един в друг.
— Но тя обича Брут!
— Не, никога не го е обичала, точно тук е неговата трагедия. Щеше да се омъжи за него само защото баща й така е пожелал. Защото всички искахме това от нея, а тя е едно мило и изпълнително момиче.
— Тя търси баща си — тросна се Сервилия.
— Може би.
— Но Помпей не е никакъв Цезар. Тя ще съжалява.
— Аз пък мисля, че ще бъде много щастлива. Юлия разбира, че Помпей е различен от баща й, но все пак двамата имат и много сходни черти. И двамата са воини по душа, смели, способни на героизъм. Юлия никога не е била чак толкова обсебена от общественото си положение, тя не изпитва никакво преклонение към патрициите. Това, което ти намираш за недостойно и отблъскващо у Помпей, за нея няма значение. Мисля, че тя ще успее да го цивилизова донякъде, но като цяло той й харесва такъв, какъвто е.
— Разочарована съм от нея — ядоса се Сервилия.
— Тогава можеш само да се радваш за Брут, че се е отървал. — Аврелия стана, за да посрещне Евтих, който лично бе дошъл с виното и сладките. — При скачените съдове водата винаги застава на едно равнище, нали? — рече домакинята, докато разливаше виното и водата в скъпите чаши. — Ако Юлия харесва Помпей, а тя го харесва, значи не би харесала Брут. И в това няма нищо обидно за Брут. Погледни на цялата тази история откъм добрата й страна, Сервилия. Убеди и Брут. Той ще си намери друга.
Бракът между Помпей Велики и дъщерята на Цезар се състоя на следващия ден в атрия на Държавния дом, служещ и за светилище. Понеже месецът не се смяташе за щастлив за бракосъчетания, Цезар принесе за благото на дъщеря си всички жертви, за които можа да се сети, докато майка му извърши същото с женските божества. Макар древната форма на брак, така нареченото конфареацио, да беше изпаднала в почти пълна забрава дори сред патрициите, Цезар предложи на Помпей да спазят старите правила, а Помпей се съгласи.
— Не настоявам, Велики, но бих се радвал.
— О, и аз бих се радвал! Така и така това е последният ми брак, Цезаре.
— Надявам се. Да разтрогнеш брак, сключен при тези условия, е почти невъзможно.
— Развод няма да има — увери го Помпей.
Юлия носеше сватбените одежди, които баба й сама бе изтъкала и ушила за собствената си сватба четирийсет и шест години по-рано. На младоженката те й се сториха по-меки и удобни от всички други, които би могла да си купи от Улицата на тъкачите. Косата й — гъста, мека и права, толкова дълга, че можеше да седне на нея — беше сплетена на шест плитки и закачена с дървена игла под тиара, подобна на тези, които носеха весталките — от седем дебели увити едно в друго вълнени влакна. Робата й беше жълта, обувките и тънкото й було — огненочервени.