Слуга на Империята

Десио потупа с пръст пълните си устни.

— Но Мара може да задържи Бойния водач при себе си. Какво ако вместо Кейоке изпрати Ударен водач Люджан?

Тасайо сви рамене.

— Мара е доказала прозорливост в търговията, но в битка трябва да повери командването на друг. Изборът й, освен Кейоке и Люджан, е един полусляп стар Ударен водач, който скоро ще се оттегли в пенсия, и други двама, наскоро повишени. Ще направи единственото разумно нещо: изпраща доказаните си офицери с двата кервана и разчита на грубата сила на своите съюзници чо-джа да защитят домашните й имения.

Все пак Десио не беше удовлетворен.

— Можем ли да уредим „злополука“ и за Люджан?

Тасайо се замисли.

— Трудно. Войниците на Мара ще очакват неприятност и дори опитен наемен убиец едва ли ще може да се доближи до командира им.

— Освен ако… — Десио се надигна и клекна на стъпалото над картата. Присви очи с престорена съсредоточеност и каза: — Ами ако нагласим нещата така, че нашият млад Ударен водач да се притече на помощ на командира си?

Очите на Тасайо се разшириха.

— Какво имаш предвид, милорд?

Доволен, че е изненадал братовчед си, Десио подпря брадичка на кокалчетата на свитите си пръсти.

— „Разкриваме“ един от шпионите на Акома, изтезаваме го достатъчно, за да го убедим, че сме сериозни, а през това време се хвалим за капана си — дори ще му кажем къде ще се случи. След това, в момента, в който Кейоке не може да бъде отзован, ще му позволим да избяга.

Лицето на Тасайо остана безизразно.

— И той ще избяга при Акома. — Точен в движенията си както винаги, прибра меча си в ножницата. Изщракването на плоското острие отекна в полупразната зала.

— Някъде тук — продължи Десио и се измести, за да докосне с палеца на крака си линията на крайречния път, — южно от Сулан-Ку, нашият избягал шпионин ще срещне Люджан и неговия керван. Дотогава Ударният водач на Акома вече ще се стряска от всеки звук, очаквайки нашата закъсняла засада. Щом чуе, че истинската ни цел е Кейоке, ще обърне войската си и ще забързат надолу по реката, за да му се притекат на помощ. — Десио завърши самодоволно: — Докато дойде помощта, Кейоке ще е мъртъв, а нашите хора — на позиция да ударят в засада войската на Люджан.

Тасайо присви устни, без да крие сериозното си съмнение.

— Смятам, че планът е малко прекалено дързък, милорд. Премахването на Кейоке с малкия му отряд не би трябвало да представлява проблем, но Люджан ще командва цели три дружини от по сто, сто и двайсет мъже.

Десио махна пренебрежително с ръка.

— В най-лошия случай Люджан ще се окаже прекалено труден противник и ще се оттеглим. Кейоке вече ще е мъртъв, а най-вероятният нов Боен водач на Акома — опозорен от проваления опит да го спаси. Освен това — Десио вдигна пръст за повече тежест — с малко късмет бихме могли с един удар да премахнем единствения друг способен полеви командир, с когото разполага кучката Акома. Рискът си заслужава.