Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Слава на боговете, че не се омъжи за този, дъще на сърцето ми. Твърде умен е.
— Не храни приятелски чувства, това поне е сигурно. — Мара се намръщи и влезе в прохладната сянка на къщата.
Накоя я изгледа пронизващо.
— Какво очакваше, след като избра по-младия му брат пред него? От първия миг, в който с Текума се споразумяхте за брака ти с Бунтокапи, това момче те намрази. Смяташе се за по-добър кандидат за титлата ти и ще носи това недоволство в себе си до последния си ден. Нещо повече, мрази те двойно, защото дълбоко в душата си те желае. Пак би те взел, стига само да го пуснеш в леглото си. — Старицата въздъхна. — Но след това пак ще те убие, дъще, защото мисля, че това момче е невъзвратимо извратено от завист.
Мара оправи измъкнал се кичур коса, а след това пусна ръката си и гривната от рядък метал на китката й звънна.
— Кълна се в безумията на Лашима, колко лесно се наранява мъжката гордост! — Очите й издаваха болка, която нямаше нищо общо с яда на Джиро заради това, че някога го е отхвърлила.
Накоя й размаха пръст.
— Пак мислиш за лошия варварин.
— Кевин няма нищо общо с това. Защо трябваше Джиро да бие толкова път и толкова да се старае да ме предизвика само под предлог за някакви не много добре доказани тайни срещи в Съвета?
Този път Накоя я погледна изненадано.
— Господарке, няма да е зле да се вслушаш в съвета на лорд Текума — шпионите му може да не са толкова широко разпръснати като нашите, но са не по-малко надарени. Изправена си пред много голяма опасност.
Мара пренебрегна тревогата на Първата съветничка с раздразнение.
— Накоя, определено имам да мисля за много по-сериозни неща и без да се натоварвам с дреболии. Ако в Съвета наистина се кроят някакви заговори, мрежата на Аракаси със сигурност щеше да ме е уведомила.
През открехнатия параван падна слънчева светлина и очерта лицето на Първата съветничка като сбръчкана пародия на камея.
— Господарке — заговори тя мрачно, — разчиташ на шпионите на Аракаси много повече, отколкото би трябвало. Те са само хора. Не могат да погледнат в ума на Десио и не могат да чуят всеки шепот, който се разменя в тъмни ъгли зад затворени врати. Могат да бъдат само на едно място в един и същи момент. И като смъртни хора, може да бъдат купени или подведени.
— Накоя, тревожиш се повече от нужното. Имаш разрешението ми да се оттеглиш и да потърсиш малко душевен мир. — Докато Накоя приключваше с вдървения си поклон, Мара започна да смъква тежкия си халат. Искаше й се да се окъпе и преоблече, и може би да поръча играчи, които да я разсмеят. Утрото й с чо-джа изглеждаше много далечно. Ледено сдържаната враждебност на Джиро я притесняваше много повече от тревогите на Текума със Съвета. И й липсваше Кевин, непоносимо. Зажадняла за близостта му до болка, тя импулсивно прати момчето куриер да доведе писар. И щом той дойде и започна поклона си — беше натоварен с тежка чанта с креди и таблички, — го прекъсна с жест.
— Иди до новите полета за нийдра и наблюдавай работниците. Опиши всичко, което става там, с особено внимание към червенокосия, който е старши на робите. Искам да знам всичко, което прави и казва, за да мога да преценя ефикасността на работната му група.
Писарят се поклони ниско. Не беше негова работа да оспорва волята й. Но напусна озадачен от това, че Господарката се занимава с подробност, която влиза в задълженията на хадонрата. През цялото време, откакто служеше, никога не бе получавал такава необичайна поръчка.
8.
Помирение
Тасайо се усмихваше.
Изненадан от необичайното му изражение, Господарят на Минванаби загледа подозрително. След това си спомни, че братовчед му се връща от пътуване по реката и че Сулан-Ку е най-близкият град до именията на Акома, и се съвзе от стъписването си.
— Какво е станало? — попита нетърпеливо, след като братовчед му се поклони пред подиума, не големия с трона, а отрупаното с възглавнички ниво отстрани за не толкова официални поводи; когато Десио не беше длъжен по протокол да е високо над съветниците си.
До него Боен водач Ириланди без никакво негодувание чакаше да чуе мъжа, който го беше изместил във всяко отношение, освен с титлата. Тасайо беше както знатен по род, така и гениален полеви командир. Като първи помощник-командващ на Военачалника в кампанията на варварския свят беше наместник на Десио в ролята на Военен водач на клана. Според цуранската традиция службата на такъв велик пост можеше да донесе само чест на Минванаби.