Слуга на Империята

Слугата сгъна мократа ленена кърпа и излезе, а от сянката на нишата до възглавниците на Десио Инкомо изпъна напред съсухрената си ръка.

— Милорд, точно както твърдеше Брули от Кехотара.

С необичайно спокойствие Десио позволи на Първия си съветник да продължи.

— Кланът Хадама е политически раздробен. Толкова са скарани помежду си, че така и не могат да свикат военен съвет. Ще се стараят да не се карат с клана Шоншони, но трябва да сме внимателни. Не бива да ги поощряваме да се обединят. Допускам, че в разгара на кризата биха могли да оставят настрана различията и да се притекат на помощ на Мара, стига тя да може да се позове на честта на клана убедително. Трябва да се постараем да не им даваме такъв повод, за да не се изправим срещу цял клан. Би се наложило да призовем на своя страна клана Шоншони.

— Всякакъв конфликт от такава величина ще предизвика намесата на Събранието на магьосниците — изтъкна Тасайо. — Което ще е пагубно. Тъй че ще действаме предпазливо, а след като Мара и синът й умрат, Хадама ще цъкнат с езици, ще изкажат съжаленията си и ще продължат да се занимават с техните си неща, нали?

Десио вдигна ръка за тишина и помисли.

Инкомо сдържа подтика си да предложи съвет, зарадван от новооткритата зрялост на господаря си. Влиянието на Тасайо се бе оказало дар от боговете, защото младият Господар, изглежда, започваше да става увереният, решителен водач, невиждан в голямата зала на Минванаби от управлението на дядо му.

Вече добил усет за нюансите, Господарят предположи:

— Значи си определил момента, в който да задействаме първата част от капана си?

Тасайо отново се усмихна, широко и бавно като прозявка на саркат.

— По-скоро, отколкото предполагах. Но не толкова бързо, колкото бих искал. Чрез шпионите на Акома трябва да се пусне „новината“, че се готвим да нападнем проклетите им товари с коприна.

Десио кимна.

— Логичен избор. Достатъчно пострадахме от хаоса, причинен от изненадващото им включване в копринения търг. Съветниците на Мара лесно ще повярват, че готвим набег, за да си възвърнем отчасти изгубеното богатство и да намалим нечестно спечелените им доходи.

Тасайо разтри стегнатата си допреди малко от връзките на ръкавицата китка. Но дори това да издаваше нетърпение, гласът му си остана съвсем спокоен.

— Дали да ги известим, че „разбойници“ ще нападнат кервана, тръгнал по крайречния път за Джамар?

Някога Десио щеше да закима нетърпеливо. Сега се намръщи съсредоточено.

— Само пешаци няма да са достатъчни. Гледай да създадеш впечатлението, че държим в готовност и лодки. Ако хадонрата на Мара прехвърли товара на баржа, нека знае, че ще ги нападнат речни „пирати“.

— Разбира се, милорд! — На Тасайо вече не му се налагаше да се преструва, че предложението е ново за него. — Такава тактика ще принуди Кейоке да изпрати силно охраняван лъжлив керван по главния път, докато той лично придружава малка и бързо подвижна група фургони през земите на Тускалора.