Слуга на Империята

— Дори ако прекъсне важна сделка, за да направи учтива визита на тригодишен? — намеси се вежливо Накоя.

Джиро дори не се изчерви — нещо, което изискваше завидно самообладание.

— Не сме в положението да си разменяме обвинения, както би трябвало да помни Първата съветничка на вдовицата на брат ми. Освен това какво би ни навредило, ако Десио си помисли, че си споделяме тайни? Може само да си представя какви биха могли да са те. — Погледът му към Мара съдържаше смущаваща смесица от алчност и омраза.

Мара го изгледа изпитателно и дълго и това го принуди да се почувства неловко. Фамилията му се беше отнасяла към Бунтокапи като към неудобна прибавка. Тъкмо тяхното пренебрежение към възпитанието му й беше дало възможност, от която се бе възползвала без колебание. Това, че бе използвала в свой интерес неудовлетворените желания и непохватността на мъжа си, не я караше да се чувства горда, но Мара беше преразгледала ситуацията с очи, смекчени от съжаление. Знаеше, че носи цялата вина сама.

Ядосана от нападките на Джиро и по-уязвена, отколкото смееше да си признае, от намека му за Кевин, Мара реши да приключи визитата.

— Благодаря ти за новината, че Десио компрометира търговските гилдии — ценно е да се знае. Както и за готовността на Омечан да насърчават Минванаби. Ти изпълни задължението към баща си, никой не може да го оспори. Не бих искала да те задържам от важните ти сделки в Сулан-Ку.

Джиро отвърна с най-сухата възможна усмивка:

— Освен ако не пожелая да остана за вечеря, за чието приготвяне слугите ти ще положат цялото си старание и умение? — Кривна глава за отказ. — Компанията ти е несравнима. Но обстоятелствата ме принуждават да откажа. Ще трябва да си тръгвам.

— Без дори да погледнеш останалия без баща племенник, когото си дошъл да навестиш? — намеси се Накоя и извърна хитрите си очи към господарката си. — Твоят гост твърде много разчита на сигурността ти, господарке, за да е толкова уверен, че слухове за това няма да стигнат до грешни очи.

Този път цветът на лицето на Джиро се промени. Но бледността му се дължеше по-скоро на раздразнение, отколкото на смут. Той стана и се поклони.

— Виждам, че регентката на наследника на Акома е научила много от киселите стари жени, които държи до себе си.

— Киселите старици държат младите необуздани мъже на мястото им много по-лесно от младите хубавици. — Мара също стана. — Върни поздравите ми на своя баща, Джиро.

Това, че младият благородник не носеше никаква титла пред името си, явно го дразнеше неописуемо. Мара го изпрати до вратата. Той се качи в носилката си, без повече да погледне към нея, и дръпна завеските в мига, в който тя приключи със задължителните пожелания за лек и безопасен път.

Щом носачите надигнаха височайшия си товар и войниците, на Анасати се строиха в колони и поеха по пътя, Накоя въздъхна с облекчение.