Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Оставаха вече само две кучета. Скачаха и се отдръпваха няколко пъти извън обхвата й, докато замахванията по тях станаха вяли. После започнаха да кръжат около нея, все по-бързо и по-бързо. Мечката се обръщаше насам и натам, мъчейки се да държи и двете пред очите си. Изтощен и плувнал в кръв, звярът едва можеше да стои изправен. Кучетата обикаляха на все по-смаляващи се кръгове. Земята под могъщите мечешки лапи беше станала на кал. По един или друг начин краят се виждаше. Най-сетне двете кучета нападнаха едновременно. Едното скочи към гърлото, а другото към корема. С последен отчаян замах, мечката удари псето, насочило се към гърлото й. Плисна мръсен фонтан от кръв. Тълпата зарева одобрително. Отначало Том си помисли, че кучето е убило мечката, но се оказа обратното: кръвта идваше от кучето, което тупна на земята с разкъсано гърло. Кръвта блъвна още няколко пъти и спря. Беше мъртво. Но междувременно последната хрътка бе разпрала мечешкия корем и сега вътрешностите й се изсипваха. Мечката замахна вяло към псето. То лесно отбягна удара и удари отново, разкъсвайки мечешките карантии. Мечката залитна и изглеждаше готова да падне. Ревът на тълпата се извиси до кресчендо. От разпраните мечешки вътрешности лъхна непоносима воня. Съществото събра последни сили и удари отново по кучето. Ударът улучи и псето отскочи встрани с кръв, бликнала от раздраното на гърба му; но раната бе повърхността, а кучето знаеше, че мечката е свършила, затова отново нападна, заръфа мечешките черва, докато най-сетне грамадният звяр затвори очи и се свлече мъртъв на земята.
Мечкарят пристъпи напред и хвана кучето победител за нашийника. Касапинът на Кингсбридж излезе от тълпата с чирака си и започнаха да режат тялото на мечката за месо. Том предположи, че са се разбрали за цената с мечкаря предварително. Спечелилите облога започнаха да искат да им се плати. Всеки искаше да потупа оцелялото куче. Том се озърна за Джонатан. Не можа да го види.
Детето бе само на две крачки от него през целия бой с мечката. Как бе успяло да изчезне? Трябваше да се е случило в самия разгар на боя, докато Том се беше съсредоточил над зрелището. Сега се укори. Затърси с очи из тълпата. Беше с една глава по-висок от всички останали, а Джонатан лесно се открояваше с монашеското расо и бръснатата си главичка. Но го нямаше никакъв.
Детето не можеше да е в голяма опасност в манастирския двор, но можеше да се натъкне на неща, които приор Филип щеше да предпочете да не вижда: курви, обслужващи клиентите си до стените на манастира, например. Докато се озърташе, Том вдигна поглед към скелето високо горе на катедралния строеж и там, за свой ужас, видя дребна фигурка в монашески халат.
Обзе го мигновена паника. Искаше му се да изреве: Не мърдай, ще паднеш! Но думите му щяха да се изгубят сред шумотевицата на панаира. Запровира се през множеството към катедралата. Джонатан тичаше горе по скелето увлечен от някаква въображаема игра, без изобщо да му хрумне, че може да се подхлъзне, да падне от осемдесетте стъпки височина и да се пребие…
Едва потисна ужаса, надигнал се горчив в гърлото му.
Скелето не се опираше на земята, а на тежки греди, набити в нарочно оставени дупки високо в стените. Тези греди стърчаха на около шест стъпки навън. Пряко на тях бяха наредени и стегнати с въжета здрави пилони, а след това върху пилоните бяха поставени подпори от гъвкави млади дръвчета, оплетени с тръстика. До скелето обикновено се стигаше по спиралните каменни стълбища, вградени във вътрешността на стените. Но тези стълбища бяха затворени днес. Тъй че как се бе покатерил чак горе Джонатан? Нямаше никакви стълби — Том се беше погрижил за това, а Джак бе проверил още веднъж. Детето трябваше да се е изкачило по стъпалчатия край на недовършената стена. Краищата бяха затрупани с дърва, за да не осигуряват лесен достъп, но Джонатан можеше да се е изкатерил по тях. Детето бе изпълнено със самоувереност, макар че все падаше от нещо поне веднъж на ден.