Устоите на Земята (Част втора)

Едно от псетата се втурна към нея с яростен лай. Мечката се надигна да го срещне и замахна. Кучето бързо се дръпна назад, оставайки извън обхвата; после другите четири налетяха от всички страни. Мечката се завъртя и замята с лапи, за да ги отблъсне. Тълпата зарева възторжено, когато три от тях забиха зъби в задницата й. Мечката се вдигна на задните си крака с болезнен рев, отръска ги от себе си и те се разпръснаха.

Кучетата опитаха още веднъж същата тактика. Том си помисли, че мечката отново ще се хване. Първото псе скочи в обхвата й, звярът тръгна по него и кучето отстъпи; но когато другите кучета налетяха, мечката бе готова за тях и се обърна бързо, хвърли се към най-близкото и перна кучешкия хълбок с лапата си. Тълпата зарева за мечката толкова възторжено, колкото и за кучетата преди малко. Острите мечешки нокти раздраха нежната кожа на хрътката и оставиха три дълбоки кървави дири. Кучето изскимтя жално и се оттегли от боя, за да ближе раните си. Тълпата ревеше и свиреше.

Останалите четири кучета закръжиха около мечката предпазливо, като от време на време налитаха, но се отдръпваха много преди опасния миг. Някой започна бавно да пляска с ръце. После едно от псетата нападна челно. Профуча като мълния, шмугна се под замаха на мечката и скочи към гърлото й. Тълпата наоколо подивя. Кучето заби острите си бели зъби в мощния мечешки врат. Другите псета нападнаха. Мечката се надигна, заблъска с лапа към кучето на гърлото си, после се смъкна долу и се затъркаля. За миг Том не можеше да разбере какво става: всичко бе просто вихрушка от козина. После трите кучета отскочиха назад, а мечката се изправи на четири крака, оставила едно куче на земята, премазано до смърт.

Тълпата се напрегна. Мечката бе отстранила от боя две кучета и оставаха три. Но кървеше от гърба, врата и задните крака и изглеждаше уплашена. Въздухът се изпълни с миризмата на кръв и потта от тълпата. Кучетата бяха престанали да скимтят и кръжаха безшумно около звяра. Те също бяха уплашени, но бяха надушили кръв и жадуваха да убиват.

Атаката им започна по същия начин: едно от тях налетя и бързо се отдръпна назад. Мечката замахна вяло по него и се извъртя, за да посрещне второто псе. Но сега и то прекъсна рязко нападението си и се дръпна назад, а после и третото куче направи същото. Псетата налитаха бързо и се дръпваха назад, принуждавайки мечката непрекъснато да се мести и обръща. С всяко нападение влизаха малко по-близо и мечешките нокти се оказваха все по-близо да ги докопат. Зяпачите виждаха добре какво става и възбудата сред тълпата се усилваше. Джонатан все още беше отпред, едва на няколко стъпки от Том, изглеждаше слисан и малко уплашен. Том отново се загледа в битката, тъкмо когато ноктите на мечката забърсаха едно куче, докато друго скочи между задните крака на грамадния звяр и раздра мекия му корем. Мечката издаде нещо като врясък и псето изскочи изпод нея и избяга. Друго псе й налетя. Мечката замахна към него и не успя едва с половин педя; после същото псе налетя към корема й. Този път, когато кучето се измъкна, й остави широка кървава рана. Мечката се надигна и отново се смъкна на четири крака. За миг Том си помисли, че е свършила, но грешеше: на звяра все още му бяха останали сили. Когато следващото куче връхлетя, мечката замахна слепешката към него, обърна глава, видя второто куче да налита, завъртя се изненадващо бързо и го перна с мощен удар, който го отпрати високо във въздуха. Тълпата зарева от възторг. Кучето падна на земята като торба с месо. Беше живо, но май не можеше да се движи. Може би гръбнакът му бе прекършен. Мечката не му обърна повече внимание, защото бе далече и не я застрашаваше повече.