Устоите на Земята (Част втора)

Изведнъж зърна Джак, застанал точно до него. Беше вдигнал глава и го гледаше насмешливо.

— Защо стоиш на тая бъчва? — попита той.

— Ще има неприятности! — каза припряно Том. — Майка ти къде е?

— При щанда на Алиена. Какви неприятности?

— Лоши. Къде са Алфред и Марта?

— Марта е с мама. Алфред гледа боя с петли. Какво има?

— Виж сам.

Подаде му ръка. Джак се покачи на ръба на бъчвата пред Том. Ездачите изтрополиха по моста и нахлуха в селището.

— Боже Господи, кои са тия? — възкликна Джак.

Том заслони очи и се загледа към водача им, едър мъж на боен кон. Позна жълтеникавата коса и плещестата фигура.

— Уилям Хамли.

Щом ездачите стигнаха до първите къщи, опряха запалените факли в сламата на покривите и ги подпалиха.

— Палят града! — избухна Джак.

— Ще е по-лошо, отколкото мислех — каза Том. — Слизай.

Двамата скочиха на земята.

— Аз ще прибера мама и Марта — каза Джак.

— Заведи ги в църковния двор. Там ще е единственото безопасно място. Ако монасите се опрат, кажи им да вървят на майната си.

— Ако заключат вратата?

— Разбий резето. Бързо! Аз ще доведа Алфред. Бягай!

Джак забърза. Том се запъти към боя с петли и заизбутва грубо хората настрана. Няколко души възроптаха, но той ги пренебрегна и те млъкнаха, като видяха ръста му и каменната решителност, изписана на лицето му. Много скоро пушекът от запалените къщи задуха в манастирския двор. Том го надуши и забеляза, че още двама край него задушиха във въздуха, обзети от любопитство. Имаше само още няколко мига, докато паниката се разрази.

Боят с петли беше близо до портата на манастира. Около зрелището се беше струпала голяма и шумна тълпа. Том се запровира през нея, докато търсеше с очи Алфред. В земята бе издълбана плитка яма, широка няколко стъпки. В центъра й два петела се деряха на късове с клюнове и нокти с метални шипове по тях. Перушина и кръв хвърчаха навсякъде. Алфред беше почти най-отпред, гледаше напрегнато и ревеше с цяло гърло за една от окаяните птици. Баща му се провря между гъмжилото от хора и го сграбчи за рамото.

— Хайде с мен!

— Заложих шест пенса на черния! — извика му в отговор Алфред.

— Трябва да се махаме оттук! — изрева Том. В този момент облакът дим се разнесе над ямата с петлите. — Не надушваш ли огъня?

Един-двама от зяпачите чуха думата „огън“ и го погледнаха с любопитство. Миризмата лъхна отново и те я усетиха. Алфред също я надуши.

— Какво става?

— Градът гори!

Изведнъж всички поискаха да си тръгнат. Мъжете се разпръснаха във всички посоки, забутаха и заблъскаха. В ямата черният петел уби белия, но никой повече не го интересуваше. Алфред понечи да тръгне в грешната посока, но Том го сграбчи.

— Отиваме при портиците. Там е единственото безопасно място.

Пушекът заприижда на гъсти валма и страхът обхвана тълпата. Всички бяха възбудени, но никой не знаеше какво да прави. Том видя, че някои започнаха да се изливат през портата на манастира, но входът беше тесен, а и все едно, там нямаше да са в по-голяма безопасност, отколкото тук вътре. Все пак повечето се сетиха за това и в един момент двамата с Алфред се озоваха срещу човешки порой, понесъл се в паника в обратната посока. После изведнъж потокът се обърна и всички тръгнаха с тях. Том се озърна да разбере причината за тази промяна и видя първите конници, нахлуващи в манастирския двор.