Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Вдигнах крика и го стиснах с всичка сила в дясната ръка. Хрумна ми да се промъкна в задния двор и да вляза през черния вход, но после си казах, че ако вкъщи наистина има някого, той вече ме е видял и няма да се изненада. Пък и задният двор беше твърде безлюден — наложеше ли се да избягам бързо на улицата, бе по-добре да го направя през предния вход.
Отидох бавно при входната врата, без да откъсвам очи от прозореца на хола. Докато изкачвах единственото циментово стъпало ми се стори, че пердето се размърдва, но не знаех дали наистина се е раздвижило, или просто страдам от параноя. Преместих крика в лявата си ръка и затърсих из джоба ключовете. Пъхнах единия в ключалката и пак стиснах металния прът в дясната ръка. Завъртях ключа, докато езичето не изщрака, и притиснах ухо към вратата.
Нищо.
Натиснах ръчката и изритах с десен крак вратата, после отстъпих бързо назад и вдигнах крика над рамото си. В антрето нямаше никого.
Пристъпих плахо напред, готов да нанеса удар с крика, и надзърнах бързо, за да видя дали някой не се е спотаил зад вратата. Точно така винаги постъпват по телевизията и ченгетата, макар че те държат точно пред себе си и пистолет. Нямах представа дали истинските ченгета го правят, но поне по телевизията изглеждаше страхотно.
Антрето определено беше чисто, затова влязох, като оставих вратата зад мен отворена. Пак поспрях и се ослушах, но чух само вездесъщото капене на чешмата в кухнята. Продължих към хола и повторих движението в стил Дон Джонсън от „Пороци в Маями“, за да огледам помещението. Чисто. При пердетата нямаше никого. Продължих нататък по коридора — вече се чувствах смешен, но пак изпълних стремглавото движение с главата напред и в кухнята. Нищо, освен мръсни чинии и тлъсти хлебарки.
Оставаше ми само едно помещение.
Тъкмо стъпих върху някаква скърцаща дъска в дюшемето пред спалнята, когато се обади глас, повикал ме по име.
Изпищях, изпуснах крика и се обърнах като попарен. Точно в тази последователност.
Пред мен стоеше Роза Мендес — изглеждаше уморена, но ужасно развеселена.
— И как, интересно, влезе? — попитах аз.
Намерих в шкафа две общо взето чисти чаши и кипнах вода за нескафе. Роза седеше на кухненската маса и ме наблюдаваше. Дори и да забелязваше хлебарките, прояви благовъзпитаност и не каза нищо.
— Ключалката ти е боклук, не става за нищо — поясни тя. — Влязох с шперц.
— Виж ти! И на това ли ви учат, докато ставате доктори на науките? Божичко, аз дори нямам шперц. Те не се въргалят под път и над път. Откъде го взе?
— Даде ми го едно от момичетата, научи ме и как да боравя с него. Май го е задигнала от сводника си — рече Роза. — Всичко ценно съм научила в „Нощен приют“.
— Дано не ми искаш към кафето и мляко — казах й и оставих чашата пред нея. — Поело е с прокиснала лодка към рая.
— Става и без мляко — отвърна младата жена.
Затърсих по рафтовете нещо за хапване, намерих пакетче полугранясали бисквити и го метнах на масата. После седнах срещу Роза.
— Какво ти се е случило? — поинтересува се тя.
— В какъв смисъл?
Роза се пресегна и ме докосна лекичко с пръсти по ожулената брада, после и отстрани по главата. Понаболваше ме, но въпреки това ми стана приятно.
— Пострадах, докато се бръснех — отговорих аз — сега-засега не ми се искаше да се впускам в подробности. — А какво е станало снощи в „Нощен приют“? Знаеш ли?
Роза извади от пакетчето една бисквита и отхапа. Издаде устни и огледа бисквитата от всички страни, но продължи да я яде.
— Изгоря — рече ми.
Понякога имам чувството, че това е съзаклятничество. Но не го направих на въпрос.
— Ти там ли беше? — поинтересувах се.
— Не — каза Роза. После: — Да. Но не и когато е избухнал пожарът.
Остави бисквитата на масата и я загледа. Сетне се разплака.
Но нямаше истерия. Нямаше хлипове, циврене и реки от сълзи. Само няколко сподавени стона. Подсмърчане и две тънички вадички върху бузите. Останах с впечатлението, че Роза не плаче много често. Определено не я биваше за това. Искаше ми се да отида при нея, да я утеша. Да я прегърна изотзад, да я погаля по косата да й кажа „недей“.