Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Небесни псета
Небесни псета - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Небесни псета

Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:

Марти Бърнс е бил известен. Преди доста години. Сега е поредната залязла звезда, която си вади хляба като нископлатен частен детектив. Ала всичко, в което е вярвал, се преобръща и рухва, когато се захваща да издирва една изчезнала от Холивуд проститутка и е въвлечен в епичната битка между отколешни врагове.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 132
Перейти на страницу:

— Това е Карл Олдъс — представи го Рипън и го посочи. Помнех името от онова посещение в „Усмихнатото хлапе“. Олдъс кимна колкото да не е без хич. — Не се и съмнявам, че вече си познал Алекс Гилбърт.

Момичето ме озари с телевизионна усмивка, после изписа с устни огромно „О“ и въздъхна.

— Достатъчно топло ли е? — изписка и ме сграбчи за ръката. — Божичко, колко обичам вашия сериал! Толкова ретро е!

Изглеждаше съвсем искрено развълнувана и когато отново ме огря с усмивка, май се поизчервих като гимназист. Олдъс продължаваше да ме гледа кръвнишки, но Рипън също ми се усмихна радушно.

— Харесваш сериала, понеже е сниман преди четвърт век — поясни той на младата жена. Да ви призная, според мен тя изобщо нямаше представа кога е правен. Господи, какъв град! — На какво дължим това… това неочаквано удоволствие? — натърти Рипън и на думата „неочаквано“ стрелна с очи своите мутри.

Надуших как равнището на безработицата предстои да се увеличи.

Погледнах Олдъс и потреперих лекичко, спомнил си Шери. Сега вече продуцентът ме зяпаше с неприкрита враждебност и не щеш ли, проумях пределно ясно: той знае кой съм и е в дъното на нападението срещу мен. Извърнах се отново към Рипън, но не различих върху лицето му нищо друго, освен че е развеселен. Колко ли знаеше?

— Дошъл съм да поговорим по работа — рекох му. — За „Усмихнатото хлапе“.

— Виж ти! — сви рамене Рипън. — Вече се досещам. Но ти вече не си в Индустрията.

Това не беше въпрос. В начина, по който го изрече, се долавяше дори главната буква.

— В този град, каквото и да прави, човек никога не може да се откъсне от киното. Но ти го знаеш не по-зле от мен.

— Я чакай! Май съм чел нещо за теб, един от онези материали кой какъв е станал. Сега си охранител. Или беше нощен пазач?

— Частен детектив — поясних аз.

— Мале! — ахна Алекс. — Върхът!

— Браво на теб! Мъж на място! — похвали ме Рипън. — А къде са те разкрасили така? Докато си работел по някой случай ли?

Пипнах се по синината под брадичката.

— Да. Няма да им се давам толкова лесно, я!

— Какво искаш? — намеси се и Олдъс.

Нямаше да е зле да се поизкашля.

Реших, че е най-добре да хвана бика за рогата.

— Исках да поговорим за „Небесно псе“ — рекох.

Олдъс си пое шумно въздух и се ококори, но Рипън се представи добре. Дори не трепна.

— Интересно име. Така сигурно се казва твоят сценарий, нали?

Изчаках келнерът да остави върху масата чинията с цяла камара едри скариди с не лютив сос и да се отдалечи.

— Наистина интересно име — съгласих се. — Но не се опитвам да ти пробутам сценарий. Не се занимавам с такива глупости.

— Не думайте! — изписка сериалното девойче. — Ама вие сякаш не живеете в Лос Анджелис.

Нямах намерение да се занимавам с нея, но най-неочаквано думите й прозвучаха някак двусмислено. Когато отново се извърнах към Рипън, той помръдна деликатно вежди, сякаш ми казваше: „Какво да се прави, такъв е животът! Жени!“. Олдъс си играеше нервно с лъжицата.

— Всъщност — продължих аз и отпих от чашата шампанско, появила се като с вълшебна пръчица пред мен, — „Небесно псе“ е киностудия. Струва ми се, че понякога работи съвместно с „Усмихнатото хлапе“.

— Не ми се вярва — каза Рипън, — но днес „Усмихнатото хлапе“ е огромна компания. Не обръщам особено внимание на подробностите. — Нито за миг не извърна от мен очи, по лицето му не трепна и едно-едничко мускулче. — Ето Карл се занимава с всекидневните… проблеми. Знаеш ли какво е това… как му беше името?

— „Небесно псе“ — притекох му се аз на помощ. — Да го повторя ли още веднъж?

— Много красиво име — изчурулика момичето.

— Та знаем ли, Карл, какво е това „Небесно псе“?

— За пръв път чувам за него — изръмжа Олдъс.

И аз не знам как още не беше счупил лъжицата. Нямаше да е зле Клаус и Барби да се поохарчат за по-добри прибори.

— Ето на — рече Рипън. — Очевидно грешиш.

— Очевидно — съгласих се. Понечих да стана. — Е, все пак исках да поговоря с теб, преди да отида в полицията.

— Полицията ли? — ахна Рипън.

— Да. Във връзка със смъртта на един мъж — казва се Мики Марвин.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 132
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)