По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Ема можеше да се справи с единия от тях, но не и с двамата. Освен това не искаше да изглежда като страхливо безгръбначно.
— Добре – промърмори неохотно. – Нагоре и надолу по алеята. Но това е всичко.
Естествено, не се оказа всичко. След половин час шофиране Тори някак си успя да я прилъже да излязат на шосето, уверявайки я, че там колите минават от дъжд на вятър.
С лепкави длани и потна тениска, Ема караше колата в лявото платно. Пръстите й се бяха вкопчили във волана, докато отчаяно се опитваше да пропъди спомена за онзи ужасен ден, когато беше на десет и яркожълтият камион връхлиташе върху колата им.
Беше се приближила твърде много до осевата линия и завъртя рязко волана.
— Отпусни се – обади се Тори. – Пръстите ти ще изтръпнат.
— Престани да мляскаш с тази дъвка!
— Мътните да го вземат, много си раздразнителна. Между другото, в тази страна движението е отдясно, а не отляво.
— О, Боже! – Ема извъртя рязко волана надясно, ала не успя да го изправи навреме и гумите на колата се забиха в чакъла на банкета. Накрая все пак съумя да престрои автомобила в правилната лента. – Трябваше да ми го кажеш още отначало! Мисля, че ще припадна.
— Дишай дълбоко.
— Не мога да повярвам, че ме въвлече в тази лудост! О, Господи, Тори, зад нас връхлита кола!
— Ако не натискаш рязко спирачки, няма за какво да се тревожиш.
— Защо ми го причиняваш?
— Реших да откажа цигарите и се нуждаех от разсейване. Да стъжня живота на някой друг, ми се стори добра идея. Отказвам цигарите заради себе си, а не заради някого – додаде Тори и в гласа й прозвучаха войнствени нотки. – Така че, ако някой коментира пред теб факта, че вече не пуша, му кажи да си гледа шибаната работа!
— Не мога повече. Искам да спрем.
— В града има закусвалня. Можем да спрем там.
— В града! За нищо на света!
— Уверявам те, че след като преодоля обезпокоителната тенденция да караш в насрещното платно, се справяш доста добре.
— Аз нямам… нямам шофьорска книжка.
— Повечето от ченгетата тук са ми приятели. Не се притеснявай за това.
— Не се притеснявам. Ужасена съм!
— И двете все още сме живи, така че и това е нещо.
По някакъв начин Ема успя да се добере до града и да спре колата на големия паркинг до закусвалнята. Изключи двигателя и се облегна с облекчение на седалката.
— Гордееш ли се със себе си? – ухили се широко Тори.
Ема я изгледа намръщено.
— Хайде, признай си. Ти направи нещо, за което мислеше, че не си способна.
Сега, след като пулсът й започваше да се връща към нормалния ритъм, Ема осъзна, че наистина изпитва малко гордост. Неспособността й да шофира ограничаваше живота й в много отношения. Не че сега можеше да шофира.
— Признавам, че съм щастлива, че още сме живи – промърмори тя неохотно.
Тори се засмя.
— Хайде, ела. Ще те черпя едно кафе, за да го отпразнуваме.
В закусвалнята „При Джими” под тавана висеше релса, по която се движеше детско влакче. Около масите, застлани с мушами на черни и бели квадрати, се виждаха хромирани столове, а на тавана над главите им се въртяха два вентилатора. Върху черната дъска до изхода бе написано днешното обедно меню: пържено пиле, свински котлети, задушена бамя и салата със стафити и моркови. Ема не можеше да допусне някое дете да влезе и да види това. Помоли касиерката за парче тебешир и поправи грешката.
Тори я аплодира възторжено и я прегърна.
Двете се настаниха на маса, върху която бяха подредени бутилки с различни сосове и подправки. На стената до тях висеше картина, изобразяваща петел и червен фенер. Когато влакчето мина над главите им, Ема видя, че върху всеки вагон е отпечатана миниатюрна емблема на някоя от местните компании.
Докато Тори отпиваше от кафето, донесено от сервитьорката, Ема чакаше за чая, превъртайки в ума си разговора с Бедингтън. Защо онзи здравеняк не му бе разказал всичко, което бе видял? Що за некадърен шпионин бе наел Хю?
— Добро утро, дами.
Декстър О’Конър бе приближил неусетно към масата им. Днес носеше жълта, вместо синя оксфордска риза. Изглеждаше симпатично размъкнат, леко разсеян и ужасно мил.
— Здравей, Декстър – усмихна му се Ема.
— Ема, Виктория.
— За теб е лейди Ема – сопна му се Тори.
Той повдигна вежди към нея.
— Виждам, че поведението ти не се е променило. Продължавай в същия дух и не забравяй да си поръчаш сватбена рокля.
Ема очакваше Тори да скочи и да го хване за гушата, но вместо това новата й приятелка се овладя с видимо усилие на волята и дори удостои Декстър със скована усмивка.