По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Не смятам, че ще се наложи. Ако лейди Ема няма нищо против, можеш да седнеш при нас.
— Разбира се, че нямам нищо против.
Декстър се усмихна и се настани в другия край на масата.
— Днес не си ли на работа? – попита Тори с пресилена любезност.
— На път съм за там. През последните седмици се наложи да оставам до късно, затова реших да си позволя малко почивка. А вие двете какво правите?
— Давам на лейди Ема уроци по кормуване.
— Ти не шофираш? – изуми се Декстър.
— Вече шофира – осведоми го Тори.
— Само много великодушен човек би нарекъл шофиране това, което правя. – С чувство на самоирония Ема му описа какво се бе случило на пътя, ала вместо да й се присмее, Декстър я окуражи. Тя за сетен път си помисли какъв мил и благороден човек е той и в същото време се запита дали съюзът между Тори и Декстър е толкова странен, колкото смятаха всички. И двамата бяха умни и привлекателни, и всеки от тях притежаваше това, от което другият се нуждаеше. С възрастта постоянството и надеждността на Декстър можеха да се превърнат в скука и вечно недоволство. Тори от своя страна се нуждаеше от здрава котва в живота си.
Разговорът мина на други теми и постепенно сковаността на Тори изчезна, тя се оживи и разбъбри и на Ема й се стори, че дори се радва на компанията на Декстър. Ала всичко се сгромоляса, когато Ема допусна грешката да спомене, че Тори е отказала цигарите.
Тори тутакси се намръщи и тикна пръст в гърдите на Декстър.
— От месеци възнамерявам да ги откажа. Това няма нищо общо с теб! Разбра ли?
Той я изгледа невъзмутимо.
— Разбира се – кимна и без да обръща внимание на нокътя, лакиран със скъп френски лак, забоден в предницата на оксфордската му риза, Декстър се обърна към Ема и я попита какви са плановете й за деня.
Поглеждайки крадешком към Тори, Ема му каза, че е смятала да отиде в Остин.
— Исках да прекарам няколко часа в библиотеката на Тексаския университет, но Кени, изглежда, е изчезнал.
— Аз с удоволствие ще те закарам – предложи галантно Декстър.
— Не трябва ли да си на работа?
— Главният ни офис е в Остин, а и трябва да проведа няколко делови срещи. Мога да свърша всичко, докато си в библиотеката.
— Сигурен ли си?
— Не бих го предложил, ако нямах желание.
— Е, в такъв случай приемам предложението с удоволствие. Нямаш нищо против, нали, Тори?
— Откъде накъде? – нацупи се Тори.
Но очевидно на Тори не й бе приятно и Ема се поколеба. После си спомни урока по кормуване и реши, че тя не е единствената личност, която трябва да се изплюе в окото на дявола. Може би щеше да е добре за сестрата на Кени да открие, че не всички жени смятат Декстър за непривлекателен и досаден.
— Отлично. Тетрадката със записките е в чантата ми, така че съм готова да тръгваме. – Поблагодари на Тори за урока по кормуване и двамата с Декстър излязоха от закусвалнята.
Тори изгледа мрачно вратата, която се затвори зад гърба им. Супер! Надяваше се тези двамата да си досадят взаимно до смърт.
В този миг зърна през идеално лъснатото стъкло на прозореца Тед Бодин. Той приближи до Декстър и Ема и тримата побъбриха няколко минути. И преди Тори да се опомни, Тед също се качи в аудито на Декстър и всички отпратиха за Остин. Без нея.
— Искаш ли още кафе? – извика от бара Мери Кейт Плинг.
— Не, не. Не, благодаря. – Тори се облегна назад на стола и се замисли колко много й харесва лейди Ема. Въпреки това никой не би я нарекъл ослепителна красавица. Тогава защо тя замина в компанията на Декс и Тед, докато Тори Травълър, единодушно смятана за най-голямата хубавица в града, остана да ближе раните си, самотна и пренебрегната?
Тори изгледа свъсено празната си чаша и реши да припише вкиснатото си настроение на никотиновия глад.
— Как така Ема е заминала за Остин с Декс? – разбесня се Кени.
Сестра му излезе от басейна и уви кърпа около трите миниатюрни парчета аметистова ликра, претендиращи за ролята на бански костюм.
— И Тед замина с тях.
— И какво променя това?
— Защо правиш от мухата слон? Всички те са възрастни хора.
— Не мога да повярвам, че не си я спряла. Най-малкото поне ти трябваше да отидеш с нея. Защо не го направи?
— Защото не бях поканена! Освен това лейди Ема едва ли се нуждае от придружител.
— Така си мислиш ти. – Кени се втурна към масата и грабна една от чашите със студен чай, които Патрик им бе донесъл.
Икономът го изгледа замислено.
— Подсладен е с плода на страстта, Кенет. Може би е по-добре да пийнеш нещо друго. Нали не искаш съвсем да превъртиш от свръхдоза?
Кени подмина забележката му. Отлично знаеше защо Ема не бе поканила Тори. Не е искала да има съперница. Не че щеше да се пробва с Тед, след като знаеше чий син е, но от самото начало изпитваше влечение към Декстър.