Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
- Двамата ще се избием.
Шамрон изгаси бавно цигарата си, давайки знак, че му е време да тръгва.
- Много подходящо, не мислиш ли?
- Какво?
- Че последната ти операция трябва да се проведе в града на шпионите.
- Това е град на мъртвите - коригира го Габриел. - И искам да се махна оттук възможно най-бързо.
- Вземи си Масуд за сувенир. И каквото и да правиш, гледай да не те хванат.
- Единадесетата заповед на Шамрон.
- Амин.
1 Земята на Израел (ивр.); страната, обитавана от евреите в древността. - Б. р.
30.
Те се разделиха под Бранденбургската врата. Шамрон тръгна към стаята си в хотел „Адлон“; Габриел - към пътеките в Тиргартен. Остана там, докато се увери, че не го следят, после се върна в обезопасената къща във Ванзее. Влизайки, той свари членовете от екипа си да правят последните приготовления. По здрачаване те започнаха да се измъкват на точни интервали и до шест часа всички се намираха на окончателните си позиции. Габриел обходи стаите в старата къща, търсейки някаква следа от присъствието им. След това седна сам в мрака, с лаптоп в скута си. На монитора се показа образ с висока резолюция на иранското посолство благодарение на миниатюра ната камера, скрита в кола, паркирана от другата страна на улицата. В осем и дванайсет охраняваната врата на посолството се отвори бавно и от нея се показа черен, мерцедес. Зави наляво и мина на няколко сантиметра oт камерата — толкова наблизо, че Габриел се почувства така,, сякаш можеше да се пресегне и да издърпа единствени^ пътник от задната седалка. Вместо това, той вдигна радиостанцията към устните си и информира екипа си, че дяволът е на път към тях.
Гакад започна две минути по-късно, в 20,14 ч. местно време, когато в берлинската полиция се получи обаждане за подозрителен пакет, намерен в „Европа Център“, закрития търговски и административен комплекс, разположен до останките от Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“. Пакетът всъщност представляваше окъсана платнена раница като онези, които често носеха мета-листите, скинхедс, анархистите, радикалните защитници на околната среда и разни други размирници. Беше поставена под пейка на няколко метра от прочутия воден часовник в центъра, популярно място за сбирки, особено на малки деца. По-късно свидетели описаха човека, оставил раницата там, като мюсюлманка към трийсетте. Бяха прави за възрастта й, но не и за етноса. Грешката им можеше да бъде простена, тъй като тогава тя носеше хиджаб.
Човекът, който се обади да докладва за подозрителната раница, описа съдържанието като някакъв експлозив и първите униформени полицаи, пристигнали там, се съгласиха с това. Те наредиха незабавна евакуация на района около водния часовник, след това на целия мол и на всички околни с!ради. До 20,25 ч. няколко хиляди души се стекоха по улиците, а полицейски екипи от цял Берлин се събираха на мястото.
Дори във Ведрия и величествен хотел „Адлон“ стана ясно, че Берлин е в извънредно положение. В прочутия лоби бар и във фоайето, където висшите нацисти някога пирували като царе, изнервени гости търсеха обяснение от управата, а неколцина излязоха на тротоара да гледат как полицейските сирени вият по „Унтер ден Линден“. Един гост обаче изглеждаше безразличен към цялото това вълнение. Добре облечен джентълмен в напреднала възраст, той се подписа спокойно за уискито, което почти не беше докоснал, и се заизкачва с асансьора към апартамента си на най-горния етаж. После застана до прозореца, наблюдавайки светлинното шоу, сякаш всичко това бе организирано за негово лично забавление. След секунди извади мобилния телефон от предното джобче на костюма си и набра предварително записан номер, запаметен в телефона от едно момче, което разбираше от тези неща. Чу серия прищраквания и сигнал. После мъжки глас го поздрави със сумтене.
- Какво гледам? - попита Ари Шамрон.
- Прелюдията - отговори Узи Навот.
- Кога се вдига завесата за първо действие?
- След минута, може би по-малко.
Шамрон прекъсна връзката и се втренчи в сините светлини, блеснали из града. „Красива гледка - помисли си той. - И с измама ще водиш войната си.
В същия момент, на около пет километра западно от необикновения наблюдателен пост на Шамрон, Йоси Гавиш и Михаил Абрамов седяха върху два мотоциклета в края на малък парк на Хагенщрасе. В този час паркът отдавна бе опустял, но приглушена, мека светлина се процеждаше през витражите на миниатюрните тевтонски замъци по улицата. Михаил разтриваше болното си ког ляно. Йоси седеше толкова неподвижно, че приличаше на статуя, излята от бронз.