Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Сред камъните на мемориала се изви вихрушка. Шамрон вдигна яката на палтото си и зави зад ъгъла на улица, носеща името на Хана Арент - философ и политолог, съчинила фразата „баналността на злото“, за да опише ролята на Айхман в изтреблението на шест милиона европейски евреи. Шамрон, който бе прекарал часове насаме с убиеца в една сигурна квартира в Буенос Айрес, смяташе тази характеристика, меко казано, за объркваща. Влезе в едно кафене, но след като забеляза табелата „Пушенето забранено“, седна отвън.
- Здрави германци - промърмори той и запали цигара. - Точно от каквото се нуждае светът.
- Мислех, че си им простил.
- Да - съгласи се Шамрон, - но се боя, че никога няма да забравя. Иска ми се също тяхното правителство да размисли и да се дистанцира от Ислямска република Иран. Но отдавна научих да не се моля за невъзможни неща.
Шамрон замълча, когато сервитьорката, красиво момиче с млечнобяла кожа, донесе кафетата им. Когато тя си тръгна, той огледа оживената улица и си позволи усмивка.
- Какво е толкова смешно? - попита Габриел.
- Когато ти излезе от онзи саудитски затвор, ми каза, че никога вече няма да работиш за Службата. А сега си на път да изпълниш една от най-дръзките операции, провеждани някога, само защото някакво момиче паднало гадно в базиликата „Св. Петър“.
- Тя си имаше име - отговори Габриел. - И не е паднала. Била е блъсната от Карло Маркезе.
- Ще се оправим с Карло, когато приключим с Масуд.
- Предполагам, че си прегледал плана?
- Задълбочено. И инстинктът ми подсказва, че не разполагаш с повече от трийсет секунди да пъхнеш Масуд в първата кола.
- Репетирахме го за двайсет. Но според опита ми, нещата винаги стават по-бързо на живо.
- Особено когато ти участваш - подхвърли саркастич-но Шамрон. - Но довечера ще бъдеш само зрител.
- Много нервен зрител.
- Трябва да е така. Ако нещата се объркат, това ще е дипломатическо бедствие* да не говорим за огромната пропагандна победа на иранците. Светът, изглежда, не забелязва или просто не му пука, че те атакуват нашите хора, когато си поискат, Но ако реагираме, нас ни дам-госват като злобни убийци,
- Могат да ни нарекат и по-зле.
- Как например?
- Слаби - отговори Габриел.
Шамрон кимна и разбърка замислено кафето си.
- Измъкването на Масуд от колата му и вкарването му в твоята ще бъде най-лесната част от задачата. Йо съвсем друго ще е да го убедим да говори,
- Сигурен съм, че имаш предложение. Иначе нямаше да си тук.
Шамрон прие забележката с кимване.
- Масуд не е човек, който се плаши лесно. Единственият начин да успееш е да му покажеш съдба, по-лоша от смъртта. Тогава трябва да му хвърлиш спасителния пояс и да се надяваш, че ще се хване за него.
- А ако го направи?
- Ще се изкушиш да изкопчиш от него цялата информация, която можеш. Но според моето скромно мнение» това ще бъде грешка. А и - допълни той - няма време зй това. Вземи нужната информация, за да спреш тази атака. А после...
Гласът на Ари заглъхна. Габриел довърши мисълта му:
- ...го пусни.
Шамрон се намръщи и кимна бавно.
- Ние не сме като враговете си. И това означава, че не убиваме хора с дипломатически паспорти - дори ако ръцете им са изцапани с кръвта на нашите деца,
- Дори ако знаем, че и в бъдеще ще убива?
- Нямаш избор. Ще трябва да сключиш сделка с дявола. Масуд трябва да ти повярва, че няма да го предадеш. Боя се, че такава вяра не може да се спечели с използването на маскировка. Ще трябва да му покажеш прочутото си лице и да го погледнеш право в очите. - Шамрон спря, а после допълни: - Освен ако не искаш някой друг да заеме мястото ти на масата за разпити.
- Кой?
Шамрон не каза нищо.
- Ти?
- Аз съм най-логичният избор. Ако Масуд погледне над масата и види теб, ще има основателна причина да се страхува, че може и да не оцелее. Но ако види мен...
- Душата му ще се стопли?
- Ще знае, че си има работа с много високо ниво от израелското правителство - отговори Шамрон. - И може да стане по-разговорлив.
- Оценявам духа на предложението, абба (Баща (ивр.). - Б. пр).
- Но не възнамеряващ да го приемеш. - Ари помълча, после попита: - Осъзнаваш ди, че през целия си живот оттук нататък той ще се опитва да те убие?
- Ще трябва да се нареди на опащката.
- Винаги можеш да се върнеш в Израел.
- Никога не се отказваш, рали?
- Не е в природата ми.
- С какво ще си изкарвам хляба?
- Можещ да ми помогнеш да напиша книгата си.