Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Следващият етап от пътуването на Масуд започна в двайсет и шестия час от пленничеството му, когато Михаил и Яков го изведоха по стълбите до трапезарията, без да свалят превръзката му. След като го завързаха здраво за метален стол, те свалиха превръзката и му отпушиха устата. Масуд премигна бързо няколко пъти, преди да огледа стените. Там висяха няколко увеличени снимки на делата му: тук руините от казармите на американската морска пехота в Бейрут, там овъгленият корпус на автобус в Тел Авив, а на другата - пръснатите останки от Еврейския културен център в Буенос Айрес. Той успя да изкриви грубоватото си лице в изражение на недоверие, но когато погледът му най-после се спря върху човека, седнал точно срещу него от другата страна на масата, се дръпна от страх.
- Очакваше някой друг? - попита спокойно Габриел на английски.
- Нямам представа кой си ти - отговори Масуд на същия език.
- Глупости.
- Това няма да ви се размине.
- Вече ни се размина.
На масата пред Габриел лежаха три предмета: кафява папка, „Блекбъри“ и заредена 9-милиметрова „Берета“. Той мръдна беретата на няколко сантиметра с тренирана грижливост, а после бутна телефона през масата, за да може Масуд да види екрана. Там беше първа страница от мобилния новинарски сайт на Би Би Си. Водещата история разказваше за смелото отвличане в сърцето на Берлин.
- Извършили сте огромно нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения - заяви Масуд след момент.
- Отвличането ти бе извършено от Иранската освободителна армия. Казват го тук, в Би Би Си - допълни Габриел, почуквайки по екрана. - А както знаеш, в Би Би Си никога не грешат.
- Добре изиграно - отвърна Масуд.
- Не беше толкова трудно - усмихна се Габриел. -Просто заехме една страница от вашия наръчник.
- Коя?
- Такия.
- Няма такова нещо като такия. Това са само злобни клевети, разпространявани от враговете на шиитския ислям.
- Вие използвате такия всеки ден, когато уверявате света, че ядрената ви програма е изключително за мирни цели.
- За това ли е всичко?
- Не. - Габриел си взе телефона и бавно прелисти съдържанието на папката. - Обвинен си в организирането на множество терористични актове, довели до смъртта на стотици невинни хора. Обвинен си и в конспирация за извършване на терористични актове в бъдеще, и в осигуряването на материална подкрепа за група, чиято цел е физическото унищожение на моя народ. - Той вдигна поглед от папката и попита: - Как ще пледираш?
- Аз съм трети секретар в консулския отдел на иранското посолство в Берлин.
- Как ще пледираш? - попита отново Габриел.
- Нарушавате всички дипломатически норми и обичаи.
- Как ще пледираш?
Масуд вдигна брадичката си и заяви:
- Невинен.
Габриел затвори папката. Съдът бе разпуснат.
Тази нощ го връщаха за още две изслушвания, всяко със същия резултат. След това го държаха буден, като редовно го обливаха с леденостудена морска вода и му пускаха оглушителни шумове, отвеждани до звукоизолираната му килия за лично удоволствие на Масуд. Габриел не беше склонен да използват физическо насилие - знаеше, че с достатъчно лишаване от сън и тормоз на сетивата Масуд ще признае дори че е Котаракът в чизми, но нямаше избор. Два часовника тиктакаха неумолимо. Единият отброяваше времето, което им оставаше до атаката; другият - времето, което им оставаше, преди да ги открият. Габриел бе поставил краен срок от седемдесет и два часа за измъкването им от Дания. Шефът на датската разузнавателна служба му беше приятел, но не след дълго щеше да разбере, че Габриел е довел човек като Масуд Рахими на датска земя.
Затова на втория ден те засилиха натиска над своя трофей. Шумът се усили, водата стана по-студена, а заплахите, нашепвани в ушите му, още по-ужасяващи. Когато помоли за храна, му предложиха купа пясък. А когато поиска нещо за пиене, го потопиха в кофа солена вода, направо от морето. За сън и дума не може да става, увериха го те, докато не се съгласи да им сътрудничи.