Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Няма да разкажа всички неща, които видях. Не мога. Поне това дължа на мъртвите...
Габриел затвори очи и видя улицата такава, каквато е била преди лудостта. А после видя и себе си като дете, дошло на гости при баба си и дядо си, на които бе позволено да остареят. И си представи колко различен би могъл да е животът му, ако бе израснал тук, в Берлин, вместо в Долината на Израил. А после облак лютив дим го лъхна в лицето като пушек от далечен крематориум и той чу зад гърба си познат глас.
- Какво се надяваше да намериш тук? - попита Ари Шамрон.
- Сила - отговори Габриел.
- Майка ти ти е дала сила, когато те е кръстила - каза Шамрон. - А после те даде на мен.
1 Linden (нем.) - липа. - Б. пр.
29.
БЕРЛИН
Шамрон се беше регистрирал в хотел „Адлон“ под името Рудолф Хелер, един от любимите му европейски псевдоними. Габриел искаше да избегне охранителните камери, затова минаха по края на Тиргартен. Внезапно застудя, а вятърът свистеше през колоните на Бранденбургската врата. Шамрон бе облечен в кашмирено палто, с мека шапка и носеше тъмни очила. Така приличаше на бизнесмен, печелещ парите си по съмнителен начин, който никога не губи на бакара. Той спря пред новия берлински мемориал на холокоста - потискащ пейзаж с правоъгълни сиви блокове, и се намръщи, вцепенен от ужас.
- Приличат на контейнери, чакащи да ги натоварят на кораба.
- Архитектът е искал да създаде атмосфера на неудобство и объркване. Трябвало е да представи методичното изтребление на милиони сред хаоса на войната.
- Това ли виждаш?
- Виждам едно малко чудо в това, че такъв мемориал изобщо съществува на това място. Можеха да го забутат на някоя поляна извън града. Но го поставиха тук, в сърцето на Берлин, точно до Бранденбургската врата.
- Твърде много им се доверяваш, синко. След войната всички те се преструваха, че не са забелязали как съседите им изчезват посреднощ. Чак когато заловихме човека, работил ей там, Германия и светът наистина осъзнаха ужаса на холокоста.
Той сочеше през Тиргартен към Курфюрстенщрасе. Именно там, във внушителна сграда, подслонявала някога Еврейското общество за взаимопомощ, Адолф Айхман бе установил своята щабквартира. Очите на Габриел обаче продължаваха да се взират в мемориала, в сивите камъни с форма на вагони.
- Трябва да напишеш всичко това. - Помълча и погледна към Шамрон. - Докато не е станало твърде късно.
- Все още не съм тръгнал за никъде.
- Дори ти няма да живееш Вечно, Ари. Трябва да прекараш малко време с писалка в ръката.
- Винаги съм считал мембарите на шпионите за скучно четиво. Освен това, каква полза от тях?
- Ще напомнят на света защо живеем в Израел, а не в Германия или в Полша.
- На света не му пука - отвърНа Шамрон и махна с ръка. - А хблокостът не е единствената причина, поради която си имаме дом в Ерец Израел1. Ние сме там, защото е била наша от самото начало. Там ни е мястото.
- Дори някои от приятелите ни вече не са толкова сигурни.
- Защото палестинците и техните съюзници успяха да убедят голяма част от света, че ние сме заграбили арабска земя. Обичат да претендират, че древното царство Израел е само мит, че Йерусалимският храм не е нищо повече от библейска история.
- Звучиш ми като Ели.
Шамрон се усмихна.
- По свой начин, твоят приятел Ели води война в онези разкопки, в онези окопи под Стената на плача. Нашите мюсюлмански братя удобно са забравили, че техният велик Купол на скалата и джамията „Ал Акса“ са построени върху руините на Първия и на Втория храм. Политическата битка за Палестина се превърна в религиозна война за Йерусалим. И ние трябва да докажем на света, че сме били там първи.