Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Изобел не каза нищо.
— Така че Мъри ще ми каже каква е цената на един такъв пасаж, и можем да вземем допълнително разрешение за планиране. Бих искал да е нещо, което да изглежда достатъчно солидно, в стила на къщата.
— Разбирам — каза тя.
— Нямам търпение да се прибереш у дома и да видиш плановете — каза той. — Обедния влак в събота, нали?
— Да. Но ще ти се обадя утре, както обикновено.
— Хубаво — каза щастливо той. — Дотогава може да имам груби скици на пасажа.
— Ще бъде чудесно — каза тя. — Лека нощ, скъпи.
Изобел остави слушалката. Трой видя лицето й, мрачно и уморено, когато тя се обърна към вратата. После тя го зърна в роклята му на Зелда, прекрасната му коса и красивото му лице, със светлото кожено палто, спускащо се от раменете до петите му. Лицето й мигом се промени; тя се превърна в омаяната любовница, каквато беше предишната нощ.
— Готова ли си? — попита той, имайки предвид дали наистина е готова. — Можеш ли да оставиш тази отговорност и тревогите зад гърба си, да дойдеш с мен и да бъдеш щастлива?
А тя се усмихна сияйно и пъхна ръка в сгъвката на облечения му в коприна и кожа лакът и каза:
— О, да.
Четиринайсет
Сервитьорите в ресторанта кръжаха около Зелда, както правеха винаги. В ничий ум не съществуваше съмнение, никой поглед не се спираше на нея с излишна бдителност. Измамата бе съвършена и, с течение на вечерта, Трой в образа на Зелда ставаше все по-уверен и по-уверен, по-сигурен в тази нова самоличност. Зелда си поръча лазаня и зелена салата. Изобел взе обичайните си спагети болонезе и наблюдаваше как Зелда бе в състояние да наблюдава помещението и въпреки това да отдава на разговора им пълното си внимание. Пиха бяло вино и газирана минерална вода. Зелда помоли за издължена чаша и пи своите смесени. Изобел я изгледа скептично над ръба на чашата, а Зелда я удостои със сексапилно, усмихнато намигване.
Смяха се много, както се смеят жени, които се наслаждават на общуването си. Изкушаваха се взаимно да хапнат пудинг, а после да пият бренди с кафето си. В края на вечерта платиха сметката и оставиха щедър бакшиш. Лично управителят задържа палтото на Зелда, за да го нахлузи на раменете й, а после, като второстепенен акт на почит, загърна Изобел в големия й индийски шал. Тръгнаха си от ресторанта заедно, хванати под ръка, в колата се държаха за ръце. Докато минаваха през фоайето на хотела, мъжете проследяваха с поглед гъвкавата походка на Зелда. Тя безспорно беше прекрасна жена, след която мъжете се обръщаха. Вървеше с високо вдигната глава, с пълна увереност в красотата на движенията си, полюшваше тесните си бедра, обръщаше бавно глава ту на една, ту на друга страна и за разлика от повечето жени се оглеждаше така, сякаш мястото й принадлежеше. Отвръщаше на погледите на мъжете дръзко, както прави само една красива жена. Тя не беше скромна жена, не беше дама. Тя беше горда красавица, и създаваше у мъжете впечатлението, че биха могли да я имат — ако съберат смелост да помолят.
В асансьора тя се облегна на стената, допря ръце до главата си и каза:
— Вие ми се свят!
— Не може да е от пиене — каза Изобел. — Изпихме само бутилка вино, и по чаша шампанско, преди да излезем.
— И по едно бренди — напомни й Зелда.
— Въпреки това…
— Не е това — каза Зелда. — От вниманието е. Заради начина, по който те гледат мъжете, сякаш имат пълно право да те гледат, сякаш си някакъв предмет, изложен за оглед.
Изобел кимна.
— Намираш го за унизително?
Зелда се засмя с гукащ, сексапилен смях.
— Намирам го за божествено — каза тя. — Бих носила все по-къси и по-къси поли през цялото време, само за да получа този поглед. Имаш усещането, че можеш да управляваш целия свят. Сякаш всеки мъж на света е готов да направи всичко за теб, само за една твоя усмивка.
Изобел излезе от асансьора.
— Ако се беше сблъсквал с подобно усещане цял живот, щеше да знаеш, че не става точно така — каза тя. — Те наистина гледат, но не те правят президент на Америка, само защото имаш хубави крака. А понякога гледат, сякаш те притежават, сякаш имат право да гледат, сякаш си пай с месо, а не роза. Това е феминистки проблем: жената като обект.
— Но аз обожавам този поглед — възрази Зелда. — Обожавам този поглъщащ, изискващ, високомерен поглед. Така е, точно както казваш ти. Сякаш имат право над теб и не е нужно дори да питат.
Изобел се засмя и отвори вратата.
— Искаш да те възприемат като второстепенно същество? Като сексуален обект? — прекрачиха прага и Изобел пламенно сграбчи Зелда в обятията си. — Така ли? — прошепна тя в русата коса. — Искаш ли да те обладая, без да питам? Сякаш имам право над теб, без дори да питам?