Аферата „Зелда“

— Изглеждаш много мило — каза красавицата на своята по-обикновена приятелка. — Поръчах колата. Можем да тръгваме.

Изобел се поколеба.

— Трябва да телефонирам на Филип. Ти слизай.

— Ще те изчакам — каза Зелда. — Не смея да сляза без теб. Мога да чакам в съседната стая.

Изобел поклати глава:

— Можеш да чакаш тук. Нямаме обичая да си разменяме интимности.

Докато тя набираше номера, Трой си помисли колко показателен за брака й беше този дребен факт: нямаха обичая да си разменят интимности. „Защо тогава изобщо са женени?“, помисли си той.

— Здравей, скъпи, аз съм — каза Изобел.

Филип беше задрямал в креслото си, госпожа М. беше в кухнята и слагаше масата за вечерята им.

— О, да — каза той. — Как си?

— Добре съм. Как се чувстваш?

— Съвсем добре — каза той веднага. Изобел се вслуша, опитвайки се да прецени дали долавя нотка на болка в гласа му. Звучеше добре.

— Струва ми се, че си сънен — каза тя с надежда.

— Е, прекарах дълъг ден на открито — каза той. Тя долови задоволството в гласа му и това я накара да се усмихне. — Мъри се отби и ме заведе на малка обиколка. Искаше да видя другите басейни, които е направил. Срещнах се с няколко доста симпатични хора с басейни в градината, и това ми даде възможност да видя плочките, които имах предвид за нас. Отказах се от синьото, струва ми се, че е малко клиширано — синият басейн. Мисля си по-скоро за нещо като преливащо се зелено.

— Преливащо се зелено?

— Като мрамор, с нещо като златиста жилка.

— Страхотно — каза Изобел.

— Мъри беше много мил. Заведе ме на обяд в „Синият глиган“ — продължи Филип. — Следобед огледахме два басейна. Видяхме само един закрит, знаеш ли. Бих се изненадал, ако има повече от половин дузина в цялото графство. И нито един в размера, който предвиждаме.

— О, наистина ли? Толкова ли ще е огромен нашият?

— Именно, там е голямата грешка. Хората ги строят прекалено малки, а после, разбира се, не можеш да ги разшириш. Това е напълно излишна икономия.

— Трябва ни място само за двама — отбеляза тя.

Той се засмя и каза:

— Важното не е пространството за плуване. А естетическият ефект. Мъри ми го обясни подробно. Последното, което ти трябва, е да имаш чувството, че ще направиш половин дузина движения и ще се блъснеш в далечния край. Това те възпира да плуваш усилено. Всъщност ти пречи да извлечеш възможно най-голяма полза от басейна. Намалява удоволствието ти от цялото нещо, така че прави преживяването по-малко стойностно в дългосрочен план.

— Разбирам.

— Както и да е, в момента обмислям възможността да построим малък покрит пасаж, свързващ басейна с къщата. Нали не ни трябва да излизаме от гимнастическия салон или басейна затоплени и прегрели, и да трамбоваме обратно до къщата в дъжда.