Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Тя се усмихна.
— Не. Странно, нали? Всеки страничен наблюдател би си казал, че Зелда е просто опит за необичайно, ексцентрично поведение или перверзия, или оправдание за афера. Но отвътре нещата стоят различно, нали? Ние пробудихме нещо като призрак, създадохме някаква трета личност, и когато съм нея, аз не съм Изобел Латимър с нейните разочарования и нейните смаляващи се хоризонти. Когато съм Зелда, аз съм друга жена, с друг живот пред мен. И предполагам, че когато ти си Зелда, нещо подобно се случва и с теб.
Трой се покашля.
— Нещо такова — каза той дрезгаво.
Тя го погледна замислено.
— Просто започни, Трой. Просто си позволи да започнеш.
Той се изправи, малко пиян, и леко залитна. Стаята му беше свързана с нейната, бяха заключили вратата между двете по-рано вечерта. Той отиде до стаята си и тя го чу да отваря вратата на гардероба и долови съвсем лекото, едва чуто шумолене на коприна.
— Може ли да дойда да помогна? — попита тя.
— Не — гласът му беше приглушен, сякаш подготвяше някаква загадка. — Искам да направя това сам.
— Искаш ли да използваш грима? А перуката е тук вътре.
— Да. Обаче не гледай. Не съм готов.
— Ще отида в спалнята си — предложи тя. — Всичко е в банята, просто си вземи каквото ти трябва.
Трой я чу как взема кофичката с лед и чашата си и отива в спалнята си, после мина предпазливо през свързващата врата и отиде в банята. Гримовете, пудрите и ружът й бяха подредени със старателната практичност на сериозен човек на изкуството. Нахлузи русата перука и едва тогава погледна отражението си в огледалото, а после отвори флакона с фон дьо тен и подуши сладкото, изтънчено ухание. Нанесе го с гъбичка по лицето си, но не и по клепачите. Сложи си само малко спирала на миглите и съвсем малко червило на устата, колкото за блясък. Вече приличаше по-малко на мъж, който се маскира като жена, и повече на това, което се чувстваше: някакво странно, почти лишено от пол същество, наполовина мъж, наполовина жена. Почувства се свободен от обичайните задръжки, почувства се обзет от пламенна жизненост.
Трой отвори вратата и влезе в спалнята. Зелда вече се беше изтегнала на леглото, тъмносинята й рокля — в тон с неговата, косата й — разчорлена и прекрасно руса като неговата, чорапите й — също толкова прозрачни, бельото й — също толкова скъпо. Двете прекрасни лица се погледнаха. Зелда не помръдна, освен за да се облегне на дебелите възглавници.
— Ела тук — каза тя с копринен глас.
Той тръгна непринудено, елегантно, по застлания с килим под между тях. Движеше се грациозно като всяка красива жена, съзнаваща, че очите на всички в стаята са приковани в нея. Отиде до леглото, а после повдигна предизвикателно полата малко по-високо, за да може да застане на едно коляно и да се доближи до нея.
Тя не посегна да го придърпа към себе си. Лежеше, облегната назад, чакайки той да направи първия ход. Трой се усмихна много леко и видя ответния блясък в очите й, а после наведе русата си глава и я целуна по устните.
Устата й под неговата беше топла и имаше вкус на шампанско и червило. Когато едната начервена уста срещна другата, усещането от целувката беше различно от обичайното докосване. Устните бяха по-меки, малко хлъзгави. Трой напористо се притисна напред, вместо да се отдръпне: искаше целувката да продължи още и още, обзет от желание тя да бъде по-дълбока, по-силна. Под натиска на устата му и на напиращото му тяло Зелда се отпусна на възглавниците, остави главата си да се плъзне назад, позволи на устата си да се разтвори с копнеж. Трой отново се придвижи напред, тласнат от желанието да навлиза по-дълбоко и по-дълбоко към нея, в нея. Ръцете на Зелда обгърнаха раменете му, а дланите й зачудено докоснаха копринения гръб на роклята му и гладкото очертание на ципа.
Трой плъзна полата на роклята малко по-високо нагоре, за да може да притисне бедрото си между нейните. При усещането, създадено от допира на крака му в копринения чорап между нейните, той неволно издаде лек стон от удоволствие. Зелда, със затворени очи, прокара ръце надолу към роклята, вдигната около кръста му, сложи ръце на задника му и почувства противоречивите усещания от допира на твърди мускули и копринени чорапи.
— О — изрече тя с копнеж. — О, Трой.
Той се отдръпна леко, когато тя изрече името му, и когато тя отвори очи, го видя да се мръщи леко.
— Не — каза той бавно. — Не ме наричай така. Аз съм Зелда.
— Да, наистина си Зелда — прошепна тя. — Ти си тя. И аз също съм тя.
Той внимателно я дръпна да седне на леглото, и отвори ципа на роклята. Тя вдигна ръце, за да може той да я смъкне от нея, а после се облегна назад, останала по красивия си бледосин сутиен, френски кюлоти, и бледи дълги чорапи с ограничител. Трой изхлузи чорапите, възхищавайки се на прозрачната им лекота, и ги пусна на пода, после сложи ръце на ластика на кюлотите й. Тя се поколеба за момент, очите й го гледаха питащо.