Аферата „Зелда“

— Кажете му да я попита за творчеството й — каза той. — Да я накара да заговори за романа си. Да я накара да се опомни.

Продуцентът зашепна настойчиво в малкия микрофон, по който предаваше указания в слушалката в ухото на водещия на дискусията. Изведнъж, в яркоосветеното малко студио под тях, Джъстин се обърна към Зелда.

— Но какво ще кажете за собствения си роман? — попита той. — В романа ви има много ярки сцени както на секс, така и на насилие. И всъщност на насилие, много натуралистично описано насилие, спрямо жени.

— Не така! — изкрещя Трой в звукоизолираната галерия за зрители. — Не такъв въпрос! Нищо, което й позволява да мисли! Питайте я за дрехи или за това, какво е да напише бестселър, или нещо подобно. Не й задавайте въпрос, свързан с етиката!

Изобел се наведе още по-напред: всяко очертание на напрегнатото й тяло беше напълно различно от спокойната грация на Зелда. Под русата перука, тя се мръщеше съсредоточено.

— Вие намеквате, че читателят е неспособен да отличава фактите от художествената измислица — каза тя. — Това е традиционна критика, отправяна към художествената литература още от зората на романа. Още през 1690 г. критиците изтъкват довода, че романите би трябвало да бъдат забранени, или най-малкото, забранени за деца и дори за слуги, защото се смятало, че зле образованите хора не биха били в състояние да направят разликата между действителност и измислица. Всъщност, разбира се, хората са напълно способни да правят такава разлика. В действителност способността да се преструваш и да се учиш от измислените ситуации, е един от най-мощните инструменти за обучение, с които разполагаме като вид. Вероятно всяко човешко общество е имало разказвачи, които да съхраняват и разкрасяват историята му. Това е жизненоважна част от ученето, паметта и речта. Глупост е да се намеква, че може да бъде вредно.

Д-р Форд, разпознавайки с изненада равностоен интелект под костюма на празноглава красавица и гривата от руса коса, се съсредоточи върху Изобел като върху достоен противник.

— Едва ли може да се прави сравнение между великите архетипи на разказвачеството от преди появата на писмеността и романи като вашия, които са очевидно шаблонни и комерсиални и се пишат не за да съхранят някакво минало или да ни научат на нещо, а просто за да се продават възможно най-успешно на един пазар от зле образовани читатели — каза тя категорично.

Зелда щеше да изписка ужасено, можеше дори да избърше очи, просълзена от тази грубост. Изобел дори не мигна.

— Каква нелепа идея — отвърна рязко тя. — Разбира се, че моят роман черпи от най-мрачните архетипи. Неговата тема е най-старата история, разказвана някога: битката между доброто и злото и идеята за отмъщението. И, разбира се, тя е разказана по начин, подходящ за времето, в което е писана. Нима бихте приели единствено материал, който се е пял около лагерния огън? Ами гръцките трагедии? Ами „Орестия“[12]?