Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Изобел се засмя.
— Разбира се, че си плати.
— Е, не ми харесва да виждам как те мамят — каза той упорито. — Когато си успял, хората приемат, че си червив с пари, и всички искат своя дял. Трябва да внимаваш да не злоупотребяват.
— Бях приятелка с Карла, когато всички се издържахме от студентски стипендии — каза тя меко. — Деляхме си единствената консерва.
— Това е било много, много отдавна.
Тя въздъхна.
— Да, знам.
— Мъри беше тук днес — каза той по-бодро. — Смяташе да обядва в колата си. Поканих го да влезе и да обядва с мен.
— Колко приятно за теб. А как вървят плановете за басейна?
— Най-сетне ги приключихме — каза той.
Изобел долови как вълнението го съживява.
— Мъри ги занесе в проектантската служба днес следобед, когато си тръгна оттук. Сега трябва да чакаме разрешение. Но докато чакаме, можем да се заемем с дизайна на детайлите. Стиловите детайли, а не най-общата концепция.
— Стилови детайли ли?
— Плочките за бордюра, мазилката за вътрешността на басейна, разположението на трамплина, формата на джакузито, облицовката на джакузито, вътрешното обзавеждане на сауната. Такива неща.
— О — каза тя. — Звучи много… бляскаво. — Имаше предвид „скъпо“, но се боеше да не попари ентусиазма му.
— Бляскаво е — потвърди той щастливо. — Казах на Мъри да започне с идеята, че искаме абсолютно най-доброто. Нищо, освен най-доброто. Много по-лесно е да видиш възможно най-доброто, което може да се купи с пари, и да го използваш като отправна точка за работа, отколкото да започнеш да търсиш някакъв икономичен вариант, а после да откриеш, че излиза нещо направо непоносимо.
— Но нали това трябва да е просто един малък плувен басейн, който да доставя удоволствие на нас с теб — напомни му тя. — Не сме в Холивуд.
Той се засмя: смях, тънък и немощен заради болката; но тя се радваше, че той изобщо се смее.
— Не толкова малък — каза той весело. — Почакай само, докато го видиш.
Тя преглътна.
— А Мъри сигурно вече разполага с подробна проектосметна документация, щом е толкова напреднал, че да подава молба за разрешение за планиране.
— Подготвил е всичко — каза Филип бодро. — Можеш да седнеш с мен и ще прегледаме заедно цифрите, когато се прибереш у дома. Мисля, че ще си доволна.
— За каква сума говорим?
— Ще ти кажа, когато се прибереш — обеща той. — Наистина си заслужава. Ще бъдеш впечатлена.
— Сигурна съм, че ще бъда — каза тя със слаб глас. — Виж, скъпи, сега трябва да вървя. Да ти се обадя ли утре, горе-долу по същото време?
— Добре — каза той. — Ще бъда тук. Не скитосвам из Лондон, преструвайки се, че работя.
Изобел се опита да се засмее.
— Работя много усърдно. Ще ти се обадя утре.
За късното вечерно дискусионно предаване нямаше гримьорка или стилистка. Нямаше и гримьорна. Четиримата участници се събраха в смущаваща близост в стаята за подготовка на участниците и едно младо момиче им предложи да избират между вино, вода, чай или кафе, докато продуцентът подаваше глава през вратата от време на време и питаше: „Наред ли е всичко? Вече не остава много време“.
Гостите щяха да бъдат обещаният университетски лектор, д-р Мариел Форд, която беше там, за да подсигури интелектуална тежест и да поддържа дискусията; Зелда Виър, която щеше да представи — досети се бързо Изобел — противопоставящия се на цензурата, комерсиален маркетингов аргумент; мъж с напрегнато изражение, който щеше да заеме консервативна позиция по въпроса за цензурата, или всъщност по който и да е въпрос; и един художник, работещ в един близък център по изкуствата, който щеше да се изкаже в полза на артистичната свобода.
— Ще бъде ужасно — промърмори Изобел на Трой, докато той й наливаше чаша вино.
— Нали те предупредих — каза той. — Вече е твърде късно да се измъкнеш.
Тя кимна и зае мястото си на софата, като протегна дългите си крака. Синята й пола се вдигна над коленете и строгата университетска преподавателка я изгледа с известна неприязън. Роналд Смарт, консерваторът, подкрепящ цензурата на материали на сексуални теми по всички излъчвани канали, просто не можеше да откъсне очи от нея.
— Готови — обяви задъхано продуцентът. — Можете да си донесете питиетата, а на масата има вода.
Всички се изправиха на крака и влязоха в студиото. Беше тъмно, екнещо и просторно като хамбар място, а в средата, изкуствено уютна, се намираше представата на някой студиен дизайнер за съчетание между библиотека и джентълменски клуб, предназначена да стимулира задълбочена дискусия. По протежение на стените бяха подредени изкуствени книги. Изобел ги погледна и установи шокирано, че това бяха истински гръбчета на истински книги, изрязани от подвързиите и залепени на стените, за да имитират библиотека.