Теракотеното куче [bg]

— Вие спомняте ли си за американския войник, с когото Лизета се е запознала тук?

— Тук? Американски войник?

— Да. Поне така разбрах. Че се е запознала в Серадифалко с американски войник, влюбили са се, тя го е последвала и известно време след това са се оженили в Америка.

— За историята със сватбата съм чувал бегло да се говори, защото една моя леля, сестра на баща ми, получи снимка, на която се виждаше Лизета с булчинска рокля заедно с един американски войник.

— Тогава защо се удивихте?

— Учудих се на факта, за който вие споменахте, че Лизета се е запознала тук с американеца. Вижте, когато американците окупираха Серадифалко, Лизета беше изчезнала от нашия дом поне от десет дни.

— Ама какво говорите?

— Да, господине. Един следобед, било е три или четири часът, видях Лизета, че се приготвяше да излиза от вкъщи. Попитах я каква ще бъде крайната точка на разходката ни през този ден. Отговори ми, че не трябва да се засягам, но днес е решила да отиде да се поразходи сама. Обидих й се дълбоко. Привечер Лизета не се върна в часа за вечеря. Чичо Стефано, баща ми и няколко селяни излязоха да я търсят, но не я откриха. Преживяхме ужасни часове, навсякъде имаше италиански и немски войници, възрастните си помислиха за изнасилване… Следобеда на следващия ден чичо Стефан ни каза довиждане, като ни заяви, че няма да се върне, преди да открие дъщеря си. Вкъщи остана майката на Лизета, горката жена, беше разбита от мъка. След това направиха десанта и бяхме разделени от фронтовата линия. В същия ден, в който фронтът отмина, се върна Стефано Москато, за да вземе съпругата си, и ни каза, че е открил Лизета във Вигата, а бягството й е било само проява на някаква детинщина. И така, ако вие сте следили нишката на мисълта ми, ще сте разбрали, че Лизета не е могла да се запознае със своя бъдещ съпруг тук, в Серадифалко, а във Вигата, нейното градче.