Косачи [bg]

Съседната стая до тази на Цитра беше кабинетът. И той, досущ като останалите помещения в къщата, имаше прозорци на няколко стени и като всичко останало в живота на Косач Кюри се поддържаше в безупречен ред. Там се съхраняваше компютърният интерфейс, който Цитра използваше за обучението си, тъй като, за разлика от Фарадей, Косач Кюри не отричаше дигиталните технологии, щом ставаше въпрос за учение. Като стажант Цитра имаше достъп до бази данни и информация, с които повечето хора не разполагаха. Наричаше се „задният мозък“ — цялата необработена информация в паметта на Бурята, която не беше организирана за човешките възприятия.

Преди да започне стажът ѝ, когато правеше стандартни проучвания за нещо, Бурята неизменно се намесваше с реплики от сорта на: Виждам, че търсиш подарък. Може ли да попитам за кого? Може би ще ти помогна да намериш нещо подходящо. Понякога Цитра оставяше Бурята да ѝ съдейства, а друг път се наслаждаваше на самостоятелното търсене. Но откакто стана стажант, Бурята онемя, сякаш не беше нищо повече от данните, които пазеше.

— Ще свикнеш — беше ѝ казал Косач Фарадей навремето. — Косачите не могат да разговарят с Бурята и тя също не говори с нас. Не след дълго ще започнеш да оценяваш тишината и факта, че разчиташ само на себе си вследствие на отсъствието ѝ.

Сега повече от всякога би се зарадвала на насоките на изкуствения интелект на Бурята, докато ровеше из папките с информация, тъй като световната система на обществените камери сякаш бе създадена така, че да пречи на усилията ѝ. Опитите ѝ да проследи движенията на Косач Фарадей в деня на смъртта му се оказаха по-непосилни, отколкото предполагаше. Видеозаписите в задния мозък не бяха подредени по камери, нито дори по местоположение. Изглежда, Бурята ги свързваше по общи характеристики. Моменти на идентична натовареност на трафика в съвсем различни части на света бяха свързани. Записи, показващи хора с еднаква походка, бяха свързани. Определени асоциации водеха към гледки на невероятни залези, всичките уловени от улични камери. Цитра осъзнаваше, че дигиталната памет на Бурята притежава структурата на биологичен мозък. Всеки момент от някой запис беше свързан със стотици други по различни критерии, което означаваше, че всяка връзка, която Цитра решаваше да проследи, я отвеждаше в заешка дупка от виртуални неврони. Все едно да се опитваш да прочетеш нечие съзнание, като направиш дисекция на мозъчната кора. Беше влудяващо.

Цитра знаеше, че Форумът на Косачите е създал свои собствени алгоритми за търсене на неоткриваеми данни в задния мозък, но момичето не можеше да попита Косач Кюри за тях, без да събуди подозрения. Жената вече беше доказала, че прозира всяка лъжа, към която бе прибягвала Цитра, така че щеше да е по-добре да не опитва да лъже. Търсенето започна като проект, скоро се превърна в предизвикателство, а вече и в обсесия. Цитра тайно посвещаваше по час-два всеки ден в опити да проследи последните стъпки на Косач Фарадей, но безуспешно.

Тя се чудеше дали в мълчанието си Бурята не я следи. Олеле, опитваш се да ровичкаш в съзнанието ми, би отбелязала с виртуално намигане. Истинска палавница.