Косачи [bg]

— Не, не, не! — караше му се Годар, докато гледаше как Роуан се упражнява със самурайски меч върху натъпкани с памук парцалени кукли. — Нищо ли не научи?

Роуан беше бесен, но го прикриваше — броеше до десет наум, преди да извърне лице към Косача, който приближаваше през обширната предна морава на имението, вече обсипана с останки от парцалените чучела.

— Къде сбърках този път, Ваша чест? — За Роуан обръщението „Ваша чест“ беше станало равносилно на ругатня и той го изричаше точно по този начин. — Буквално обезглавих петима от тях, изкормих трима и прерязах аортите на останалите. Дори някой да беше оцелял, досега щеше да е умрял. Направих каквото поискахте.

— Това е проблемът — заяви Косачът. — Въпросът не е какво искам аз, а какво искаш ти. Къде е страстта ти? Нападаш като робот!

Роуан въздъхна и прибра оръжието си в ножницата. Предстоеше му лекция, по-скоро реч, тъй като Косач Годар не обичаше нищо друго с повече страст от произнасянето на реч, макар само пред един човек.

— Човешките същества са хищници по природа — подхвана той. — Тази природа е изтрита от нас от пречистващата мощ на цивилизацията, но никога не е била изкоренена докрай. Прегърни я, Роуан. Засучи от трансформиращата ѝ гръд. Може да си мислиш, че уменията за Прибирането се придобиват, но не е вярно. Тръпката от лова и радостта от елиминирането тлеят във всеки от нас. Извади ги на повърхността и ще станеш Косач, от какъвто този свят има нужда.

На Роуан му се искаше да презре всяка дума, но имаше нещо в усъвършенстването на дадено умение, без значение какво, което му носеше удовлетворение. Истински ненавистен му беше фактът, че не се противеше.

Прислужниците подмениха куклите с нови. Чучела с твърде кратък живот. След това Годар му взе самурайския меч и му подаде страховит ловен нож за по-близък контакт със смъртта.

— Ето ти истинско бойно острие, каквото използват тексаските Косачи. Извлечи голямо удоволствие от допира с него, Роуан — заръча му Косач Годар, — или няма да станеш нищо повече от машина за елиминиране.